Virtual Exhibition: New York City - Любомир Игнатов
Кой е казал, че място за искуство няма? Стоенето вкъщи по ниакв начин не може да ни спре да задоволяваме потребността ни от култура. Решихме да открием виртуална галерия - място за български фотографи, илюстратори, артисти.В първата ни онлайн изложба пътуваме през океана и стигаме до далечния на километри, но близък на душата ни Ню Йорк. Там гид ще ни бъде Любомир Игнатов или познат от Instagram като blahbamm. Той има 13 изложби зад гърба си, като една от тях е самостоятелна - "Цвете от края на 80-те". Освен в България е бил канен и в няколко други страни, като Гърция, Нидерландия и разбира се Америка. През 2019 година той е поканен да се включи в изложба на Чешкия Културен Център в Ню Йорк.
Периодът на изложбата съвпадаше с рождения ми ден и благодарение на Фотосинтезис и на приятелите ми успях да остана цял месец в Ню Йорк. Един от най-близките ми приятели, с които години сме карали скейт в Търново, живее там от дете. Преподаваше фотография и математика в NYU, но му писна и в момента прави първата си голяма фотографска книга. И да той е Българин, но някой друг път ще си говорим за него. Голям принос за преживяванията ми там има и една Пловдивска пънкарка, която бе така добра да ме води по разни тайни партита. Общо взето обикалях, снимах, пиянствах, възползвах се от 4:20 редовно, музеи, магазини, паркове, барове, клубове, концерти, каране на скейт, безумни запознанства... Единият ден съм на тайно бдсм/доминейтрикс парти, а на другия съм гост в MoMA. Безумен град! Мога много да разказвам и пиша, но няма смисъл, тук можете да видите една малка част от снимките, които направих там, нека те говорят.
П.С. Най-приятно впечатление ми направи, че на никой не му пука какъв си, какво правиш, как изглеждаш и за какво се бориш. Най-силно може да бъде видяно в метрото. Всички са равни, просто всеки пътува в собствения си балон. Хората се усмихват, поздравяват, помагат, дават пари, изкарват пари. Няма я тази злоба и завист. Ако се мислиш за велик човек, няма смисъл, до теб може да стои човек постигнал неща, за които никога няма й да мечтаеш. Няма го това разделение, градът ги обединява.