Сговорно дуо индустрия повдига. Подобна модерна интерпретация на обичаната българска поговорка олицетворяват Евгени Гочев и Еда Кадирова, още познати като креативния екип The Trackers. Дори би могло да се каже, че по-скоро преобръщат и то не една, а редица индустрии, в които творят ежедневно като фотографи, видеографи, гримьори, стилисти и още множество подобни прозвища. И да, само двама са, работейки като за десетима и успявайки като стотина.

В България и не само, The Trackers получават вниманието в модните и музикални индустрии, което заслужават. Имат публикации във Photo Vogue, PAP Magazine, Contributor и други, а в момента, наред с модни, продуктови и художествени визуални проекти, работят и рамо до рамо с българския музикален лейбъл Virginia Records за визуализациите на различни родни изпълнители.

Срещаме се с Евгени и Еда, но не за да задълбаваме прекалено в постиженията им, нито за да описваме откъде са започнали или как са се запознали. Този път целта е друга - да споделят какво точно представлява здравословна екипна работа, как да общуваш с партньорите си, как да не комуникираш с клиенти, как да откриеш собствения си и колективен глас и стил, кога да казваш не и най-важното - къде е тънката граница между смисления и безсмислен компромис.

За всички онези артисти, които имат желание да колаборират с някого, било то веднъж или повече, но не знаят как и откъде да започнат, The Trackers разказват за своите задкулисни върхове и падове, които са ги изградили както индивидуално, така и като отбор.

‍

С каква нагласа започнахте да работите заедно - с такава да постигате големи кариерни успехи или просто да се забавлявате?

Определено не бяхме напълно сигурни до какво ще ни отведе съвместната ни работа в първите няколко месеца. За нас на първо място беше важно да не спираме да творим, да реализираме всяка идея, която имаме, независимо от това колко е неконвенционална или трудна за изпълнение, и най-вече непрестанно да черпим вдъхновение от света около нас. И така, въпреки че не сме го търсели толкова, с времето огранично и непринудено стилът ни стана по-разпознаваем сред общността.


Съществува ли нагаждане на характери и идеи между двама ви и на кого, ако изобщо, му се е налагало по-често?

Безспорно сме изключително различни както по характер, така и по излъчване и стил на себеизразяване. В началото на работата ни заедно обаче, просто бяхме освавили всеки да се излива креативно в даден проект, без ограничения, без цензура и без страх от провал. Това ни помогна да открием по-бързо и лесно силните страни на всекиго и да установим начин на работа занапред.

Определено сега работата ни е доста по-комплексна поради това, че работим повече с външни лица и клиенти, които имат различни изисквания и очаквания от крайния резултат, нужно ни е повече време за планиране,  логистика и тн. Но и с това се свиква, разбира се. Означава, че се развиваме.

Съвет: Дайте си свободата да изразявате индивидуалността си в началото на съвместната работа, за да се опознаете креативно и да придобиете представа за това на какво бихте били способни в бъдеще. Разпределението на задълженията след това ще дойде естествено, спрямо уменията.

‍

Имате ли проект, чийто финален резултат не е бил оптимален за някой от вас, но въпреки това сте го публикували?

Разбира се. Случвало се един от двама ни да не е бил задоволен от качеството на снимките, грима, стайлинга, декора или друго, но въпреки това да сме споделили работата с последователите ни. Тук идва и темата за компромиса и уважанието  - невинаги крайният резултат е безупречен по мнението на един от двама ни, но това не означава, че трябва да загърбим дните труд, както и вдъхновение на другия, постъпвайки егоистично. Несигурни или не, когато сме дали част от себе си за проект, държим да го завършим въпреки всичко, в името на споделените усилия.

Съвет: Никога не подценявайте работата на партньора си. Подкрепяйте труда си и се стремете той да бъде споделян, след като сте вложили усилия в процеса. В един екип е много важно да не съществува прекалената употреба на “аз искам / аз не искам”.

‍

За или против сте всеки от вас да работи и по отделни проекти?

Със сигусност за, най-малкото защото и двамата си имаме своите индивидуални интереси и умения, които имаме желание да развиваме не само чрез съвместна работа. Освен това, когато излезем от общото ни креативно балонче и работим поотделно с външни лица, много бързо пък навлизаме в други среди и ситуации, от които се учим как се общува и колаборира с различни типове клиенти и артисти.

‍

Как се отнасяте като екип към работата с клиенти?

Докато преди бяхме склонни да оставяме клиента да води комуникацията, а ние да се съгласяваме с всяко поставено условие и съответно невинаги добре отправено отношение към нас като личности и професионалисти, само за да имаме добро портфолио след това, сега нещата са много по-различни. На първо място, винаги когато започваме колаборация с нов клиент, отделяме време да проучим същността на бизнеса, за който ще работим, за да преценим дали има връзка с нашите интереси. Ако да, то организираме среща, в която подробно описваме идеята си, как ще я постигнем и какви са условията ни на работа, чрез предварително подготвена презентация. При съгласие с всичко от страна на клиента, започваме работа.

Съвет: Важно е да поставяте граници между вашия бизнес и този на клиента. Старайте се да илюстрирате и защитавате идеите си за проекта с правилните аргументи, като не забравяте да споменете защо точно вие сте правилния избор за бизнеса. Също така е важно да споделите какъв е максимума на вашите възможности. Така избягвате риска от подценяване и надценяване.

‍

За или против работата с клиент без хонорар?

Силно против. Колкото и в начален етап да се намира един екип, това не означава, че той ще извърши услуга на даден бизнес или трето лице за “без пари”. Труда и времето на всеки се заплаща, независимо от средата или естеството на работа. Ние сме правили грешката да не взимаме пари в началото, когато са ни търсели клиенти и след това да не можем да убедим други, че всъщност не работим безплатно. Подобни мълви се разпространяват много по-светкавично отколкото си мислим.

Съвет: Никога не подценявайте труда си от финансова гледна точка. Започнете с по-малки цени и с течение на времето и развитието ви като професионалисти преустановявайте ценовата карта.

‍

Как преценявате с кого да работите и с кого не?

Спрямо портфолиото на клиента преценяваме дали можем да си помогнем взаимно и по-важното - дали ние резонираме с имиджа му. Предпочитаме да работим с хора, които на първо място са запознати с естеството на работата ни, а също и са склонни да излязат извън призмата на вече познатото им.

Важно ли е членовете на един екип да имат запомнящ се образ не само в работата си, но и на живо?

Не е наложително, но е полезно да бъдеш разпознаван и като личност в истинския свят, която след това да бъде обвързана с работата ти. Ние обичаме да си играем със стила си, който обикновено е доста екстравагантен, шумен и дори понякога натрапващ се, но именно тази уникалност прави образа на The Trackers запомнящ се.

Съвет: Не се крийте зад проектите си. Бъдеше горди както с тях, така и със себе си. Не се страхувайте да експериментирате с имиджа и стила си, това само може да подпомогне креативния ви успех.

‍