2020 трябваше да бъде годината на Nike Air Max 90. Трябваше да честваме цели 30 г. от създаването на тозии зключително емблематичен и значим за снийкър и стрийт културата модел. И въпреки че видяхме десетки OG релийзи под името Air Max III, каквото всъщност е било и първоначалното име на обувките, някак си 30-тият рожден ден на 90-ките остана на заден план, засенчен от големия бум през годината около друг, не по-малко утвърден модел – Nike Dunk.

Несъмнено е, че Dunk е неизменна част от ДНК-то на Nike. Това е един от малкото модели обувки в света, които са оставили траен отпечатък в различните субкултури в обществото. От баскетбола, през скейтбординга и стрийтуеъра, та стигаме до ден днешен, когато хайпът около модела може да се равнява съвсем спокойно на този около релийз на лимитирани Air Jordan 1, а да седобереш до чифт от модела, си е направо повод за банкет. Сигурен съм, че една много малка част от хората в България, които са успели да спечелят възможносттада закупят една от всички безброй разцветки и колаборации на Nike Dunk, които излязоха през последната година, са се поинтересували и знаят реално историята около модела и какъв всъщност е неговият принос. Повечето го искат, защото в момента е хайп обувка, защото Travis Scott ги носи, защото Virgil Abloh се е докоснал до него или защото може да им вземе едни 100 лв. отгоре като ги препродаде в някоя от снийкър групите във Facebook.

Затова нека накратко минем един бърз урок по история на Nike Dunk, преди да продължим напред.

Nike Dunk High се ражда през 80-те, като серия баскетболни обувки предназначени за баскетболните отбори на едни от най-големите колежи в Щатите - University of Michigan, University of Kentucky, University of Lowa, Georgetown, Syracuse, St. John's and UNLV. Зад идеята за създаването на модела стои желанието на Nike да пресъздадат енергията от мачовете по колежански баскетбол под формата на нов модел обувки. Така, съчетавайки силуетите на три ключови модела на марката (Nike Legend, Nike Terminator и Nike Air Jordan 1) в своя дизайн, през 1985 г. Nike Dunk High се появява по рафтовете на магазините. Това е първият баскетболен модел на бранда, който излиза в няколко различни разцветки, позволявайки не само на играчите, но и на феновете да заявят принадлежността си към любимия си колежански отбор.

За съжаление славата на модела не просъществува дълго време, тъй като тогава Nike предпочитат да влагат повече средства в Майкъл Джордан и неговия собствен модел. Това довежда до спад в продажбите му и съответно спирането му от производство. Така от рафта с най-новите и търсени обувки, Nike Dunk се превръща бързо в дискаунт модел, който можеш да откриеш в купчината с намалени обувки в дъното на магазина. Това, разбира се, не винаги означава нещо лошо и в този случай моделът намира свои нови почитатели – скейтърите.

Ниската цена и фактът, че Nike Dunk представлява висока кожена обувка с права подметка, с която перфектно усещаш скейтборда под краката си, я прави сред една от най-предпочитаните обувки за скейтърите в Щатите в началото на 90-те. Така моделът достига и до други прослойки в обществото, тясно свързани със скейтбординга, като хип-хоп, пънк рок и хардкор сцената.

Няколко години по-късно, благодарение на Footaction (една от най-големите вериги магазини за обувки в Щатите) и на представителите на Nike за западното крайбрежие, се ражда и първият скейт вариант на Nike Dunk – Dunk Pro B. Ниски обувки със сравнително по-дебел език. Този вариант перфектно се вписвал в идеологията на скейтбординга и бързо станал фаворит сред скейтърите.

С течение на времето от бранда осъзнали каква неизменна част е Nike Dunk от скейт обществото и колко голям е приносът на модела за развитието на този спорт. Благодарение на задълбочено проучване на тази част от културата и партньорство с няколко големи имена от скейт сцената Nike създават Dunk SB – нова версия на модела с дебел език, Zoom система в подметката и различни луди разцветки. Тъй като това е изцяло скейт модел, Nike държали той да се продава само в няколко отбрани скейт магазина по света. В комбинация с големи имена като Eric Koston и Paul Rodriguez под крилото си, това допълнително допринася моделът да стане още по-популярен и търсен.

Себеизразяването винаги е било в основата на Nike Dunk – това да заявиш принадлежност към даден отбор, спорт, общност или субкултура. Това дава и идеята на Nike да си партнират с различни хора, брандове и магазини, които изповядват същата идеология. Така се раждат емблематичните колаборации със Staple, Supreme, Diamond Supply, Stussy, Undefeated, MF Doom, Unkle, Concepts, Futura 3000 и много други.

Но нека фокусираме малко нещата и на локално ниво. Какво всъщност се случи с този модел у нас?

Моето лично наблюдение започна след 2007 г., когато започнах работа в скейт магазин и бях близо до скейт културата и случващото се около нея в България. По това време брандове като Adio, Etnies, Es, Globe и Osiris бяха на много по-високо ниво като популярност сред скейтърите, отколкото бяха Nike. Това започна да се променя, когато започнахме да чуваме все повече за Paul Rodriguez и най-вече, когато Eric Koston подписа договор с тях. Това доведе до повече модели на Nike SB по магазините и можеха да бъдат забелязани на краката на все повече хора, независимо дали са скейтъри или не.

 

Нещата ескалираха, когато на мода дойдоха лачените кецове и всичко беше „swag”. Мисля, че това беше и пикът на модела. Всеки втори беше с лилав, розов или червен Dunk и шапка, която едва се държеше да не падне. Малко след това хайпът утихна, на мода дойдоха други марки обувки като Supra, например, а Janoski стана новата любима Nike SB обувкана скейтърите. Nike Dunk започна да се появява на намаление и се застояваше все повече по рафтовете. Помня как DunkHigh “Cali” беше намален на 99 лв., а за сравнение в момента в StockX същият модел се продава за близо 300$. Последният ми спомен, когато разцветка от този модел беше за такива пари, е в края на 2019 г., когато имаше последни две бройки в Contrabanda. Щом се появиха първите колаборации на Travis Scott и Virgil Abloh, моделите веднага бяха изкупени и се появиха за препродаване в снийкър групите.

‍

Та стигаме до днес. След толкова емблематични разцветки и колаборации през 2020 г., като Ben & Jerry, The Grateful Dead, Staple (отново), Supreme (отново) и много други, имам чувството, че на хората, които се интересуват пряко от снийкър културата, им втръсна да гледат едни и същи модели да излизат всяка седмица. 2020 г. определено не беше годината на Air Max 90, а годината на Air Jordan 1 и на Dunk, било то High или Low. Всеки втори рафъл беше или за единия, или за другия модел. Това, според мен, до някаква степен води и до културното обезценяване на модела и превръщането му в поредната обувка, от която реселърите ще изкарат пари от малките хайпбийстове, които хабер си нямат какво носят на краката си.

Едно нещо обаче смятам, че е нужно да се запише в историята - как един единствен изпълнител, като Travis Scott, успя да вдъхне нов живот на един леко позабравен, но пък емблематичен модел с корени, дълбоко вградени в снийкър, скейт и стрийт културата в световен мащаб и да напише поредната глава от историята му. Заслужава си едно звучно и типично по български „Евала!“

Дали обаче хайпът ще се задържи или след няколко месеца отново само една шепа OG-та ще се сещаме с носталгия за дните, когато носихме Nike Dunk? Ще поживеем, ще видим, както са казали братята руснаци.

Междувременно предстоят няколко супер свежи Dunk релийзи, като няколко монохроматични разцветки на Dunk Low Disrupt, Beach Baroque Brown разцветка от Animal Pack и Dunk Low Michigan и UNC Blue, които със сигурност не са за изпускане.

 

Снимки: Nike, Sneaker Freaker, SneakerMyth, Sneaker News, StockX