В годините около 2000-та в крайните квартали на Лондон се заражда нов музикален стил - еволюирал от хитовия през 90-те uk garage, примесен с много hip-hop, drum& bass и dancehall елементи, той бързо се възприема от местните МС-та, които едно след друго започват да създават куплети със солиден британски акцент - с характерно сурово, улично звучене. В първите си години този стил не е ясно дефиниран и дори няма собствено име, но днес всички ние сме чувализа него - grime. Въпреки че зараждането и установяването му не биха били възможни без приноса на артисти като Wiley, Kano и Dizzee Rascal, световната популярност на грайма дължим почти еднолично на едно име - SKEPTA. С постоянната си отдаденост той успява да пренесе музиката си от улиците на Лондон до световен комерсиален успех, правещ го една от суперзвездите на съвременната рап сцена. Днес, на 19ти септември 2020г, той навършва 38 години. В чест на приноса му към културата ще проследим пътя от самото му начало като артист до 2016г, когато излиза четвъртият му студиен албум, с който той получава световно признание и се превръща в най-успешният грайм артист на всички времена. Защото всички знаем историята след Konnichiwa. 




Началото: PIRATE MENTALITY

Началото на grime музиката е улицата – експерименталният му саунд дава дом на много младежи от предградията на Лоднон, които търсят как да изразят креативността си през музиката, но не могат да разчитат на класическата учебна и обществена система за това. Предимно деца на емигранти, те откриват свободата си, рапирайки за ежедневието и трудностите в него. Споделяйки една и съща съдба, в началото младите артисти буквално се подкрепят във всяко едно начинание и приемат музиката като мисия, като начинът да заявят своето присъствие в обществото. Имайки свободата да бъдат “извън системата”, те експериментират с различни стилове като drum & bass и garage, докато постепенно заформят една нова музикална среда покрай себе си - тяхната собствена, родена от неподправената им креативност. Изключително важна роля по онова време изиграват местните “pirate radio” станции. Това са нелегални радиостанции, които във времето преди интернет пускат и обсъждат различни видове музика, която не се излъчват от официалните британски радиа. Така например регето от Карибите навлиза в Англия, а когато граймът започва да се заражда, именно пиратските радиостанции отварят вратата към установяването му като истински музикален стил. Легендарното Heat FM в Тотнъм, както и Rinse FM, DejaVu FM и някои други, предоставят платформа за изява на младите изпълнители, продуценти и диджеи - всеки получава шанса и свободата да представи своята музика на слушателите, безплатно, без очаквания и без цензура. Wiley, Dizzie Rascal, Tinchy Stryder, Chipmunk, Kano и всички останали основоположници на грайма започват своята кариера от там - с грамофони и миксове на живо, заредени с лирика по пиратско радио. Така започва и той, Skepta. 



‍
Early days:

Роден с името Joseph Junior Adenuga в семейството на емигранти от Нигерия, Skepta израства и живее в Тотнъм, Северен Лондон. Заедно с по-младия си брат Jamie, по-известен като JME, двамата от малки се увличат по музиката. Skepta признава, че “Doggystyle” (дебютният албум на Snoop Dogg), който получава на 11 годишна възраст като подарък от баща си, го кара да поиска да прави музика. Всъщност, в началото си Joseph се изявява като диджей за тотнъмското Meridian Crew, в което тогава членува. Няколко години по-късно Wiley и JME най-накрая го убеждават да започне да рапира, и от онзи момент нататък се ражда Skepta. Изключително продуктивен, той сменя няколко артистични псевдонима и се изявява навсякъде, където има възможност - Heat FM, по улиците, в парка, в LOTM (Lord Of The Mics - поредица от грайм батъли, записвани и разпространявани на DVD). В историята остава батъла му с Devilman за второто издание на LOTM, който според много хора е най-силният фрийстайл грайм сблъсък за всички времена. По онова време Skepta и JME за кратко членуват в крюто на Wiley “Roll Deep”, апрез 2005г. те официално създават Boy Better Know (BBK) - техния собствен лейбъл. С изпълнители Skepta, JME, Wiley, Frisco, Shorty, Jammer, и диджеи Preditah и DJ Maximum, ВВК остава най-известното и успешно грайм крю и до днес. В първите им години всичката музикална продукция на ВВК е правена ексклузивно за радио програми и лайв изпълнения. Едва през 2007г. идва време Skepta да пусне своя дебютен албум - Greatest Hits. С толкова богата продукция зад гърбаси, изборът на заглавието е еднозначен. Албумът излиза без обявени сингли и неуспява да стигне до британските музикални чартове - очевидно издаването на музика с цел продажби е нещо ново за всички от грайм средите, включително и за BBK.



‍

2009-2011: 



На 1-ви юни 2009г. Skepta издава втория си студиен албум - Microphone Champion. Той  включва синглите “Rolex Sweep”, “Too Many Men” feat. BBK, “Lush” feat. Jay Sean (по онова време Jay Sean е на върха на своята кариера, колаборира с най-известните американски поп артисти и издава хитовете си “Ride it”, “Maybe”, “Do you remember” feat Sean Paul & Lil Jon, “Down” feat Lil Wayne). Допълнителен сингъл също е и “Sunglasses at night”, който не влиза в траклиста на албума. Microphone Champion успява да стигне до чартовете в Англия, като три от четирите сингъла влизат в Топ 100 на UK Singles Chart.

Последва и Doin’ It Again през 2011г., който е първият му албум, пуснат през един от така наречените “major labels” (най-големите музикални корпорации в света, които обединяват в себе си по-малки звукозаписни, рекламни и музикални издателства). В подкрепа на третия си албум Skepta пуска пет сингъла - “Cross my heart” feat. Preeya Kalidas, “Badboy”, “Rescue me”, “Amnesia” и “So alive”. Албумът остава три седмици в чарта Top 100 UK Albums, а три от петте  сингъла влизат в Топ 40 на UK Singles Chart. По същото време излиза и грайм ремиксът на “Hello, Good Morning” заедно с Diddy. С тези два албума Skepta бавно и постепенно започва да трупа масова популярност и привлича вниманието на артисти от американската рап и хип-хоп сцена. На този фон, за последните си два албума той получава сурови критики от местните артисти. Упреците са, че той бяга от истинския грайм, вкарвайки в продукциятаси много поп и денс елементи, които са чужди на уличния лондонски стил. Това особено се забелязва в сингъл песните - “Rolex Sweep”, “Amnesia” и “Rescue Me” звучат като много други неща, но не и като Skepta, който всички познаваме. Въпреки това, безспорен е фактът, че благодарение на Microphone Champion и Doin’ It Again той придобива широка платформа от слушатели, недостижима за пиратското радио и кварталните батъли, и която в бъдещето ще се окаже ключова за световния му успех. 




‍

2012: BLACKLISTED 



През следващата година, Skepta пуска два нови сингъла от предстоящия си албум – “Hold On"  и “Make Peace Not War”. Както и последните му сингли, новите два също представляват странна смесица от “леки“ рап куплети с недодялани “поп” припеви и мелодии. Критиката от местната сцена не закъснява и утвърждава цялостната тенденция, че в последните 2-3 години граймът се размива и запада - останалите големи имена като Chip, Tinchy Stryder, Dizzee Rascal също са започнали да правят “бенгъри”, обръщайки гръб на изначалното улично звучене на стила си. Много критици смятат, че граймът просто е стигнал тавана на развитието си като стил, и е логично от тук нататък да продължава да размива границите си. Разочарован от мненията за последните си песни, Skepta решава да прекрати проекта за новия си албум, който е трябвало да бъде озаглавен The Honeymoon и отново да бъде издаден през major label. Така, на 2-ри декември 2012г. Skepta пуска “Blacklisted” -самостоятелен микстейп, който слага точка на предишните му проекти и инициира възраждането на грайма такъв, какъвто е. С този проект той се връща към корените си, като представя поредица от силни куплети с безпардонни лирики на фона на същинското улично звучене на лондонския грайм. С „Blacklisted” Skepta показва, че критиката е възприета и осмислена, за да го върне в изначалния му креативен център. Той използва микстейпа, за да припомни на света истинските си музикални ценности и да адресира звучно мнението си към останалите артисти, все още допринасящи за загубата на истинския грайм. В Track 5 (Ace Hood Flow) той започва с “Everybody doingcovers of American beats - If it's not the Ace Hood "Hustle Hard" flow then it all sounds like Rick Ross to me. This is the shit I'm supposed torespect?". Благодарение на разпознаваемостта на артиста “Blacklisted” успява давлезе в Топ 100 на UK Albums Chart под номер 72. За изминалите 10 години творчеството на Skepta успява да пресъздаде цялостния процес на развитието на грайма - от фрийстайлите по пиратските радиостанции, през няколко албума с BBK и един с major label, през несполучливите му поп колаборациии първите му истински комерсиални успехи, за да открие 2013г. като чистонова страница от кариерата си. Иронично, веднъж отказал се да променя характерния си стил в името на продаваемост и популярност, Skepta успява да си извоюва място в комерсиалните британски музикални чартове. Именно това постижение отваря вратата на грайма към истинската разпознаваемост и последвалата световна слава не само за него, а и за много други изпълнители от същия стил.

‍

‍
‍

2013 -2016:

В последващите месеци Skepta често лети до САЩ и прекарва време в студиото с много от звездите на американската сцена като Kanye West, Asap MOB, Playboy Carti, Earl Swеatshirt и други. Сприятелява се с Virgil Abloh и IanConnor, които му симпатизират и допринасят за възприемането на грайм естетиката в САЩ. След почти две години без нова песен, на 8ми юни 2014г. Skepta пуска емблематичния си трак “That’s Not Me” заедно с брат си JME - с клип заснет наулицата с бюджет от само 80 паунда, песента представлява нагледно всичко, което е грайм музиката - груби, мъжкарски лирики и звуци в отсечено, енергично темпо, поднесени на улицата в анцуг и кецове. Песента стига до номер 21 в UK Singles Chart и печели MOBO Award за най-добър клип на 2014г.
Успехът и доказва, че постепенно музикалния свят започва да разбира грайм стилa в пълната му автентичност. Skepta се завръща по-успешен от всякога, и води със себе си и още имена от английската сцена. В края на 2014г. излиза „It Ain’t Safe” с Young Lord (A$AP Bari) - Skepta признава, че са решилида направят песента спонтанно в САЩ, за да има какво да слушат по път за Атланта. Двамата така и не успяват да осъществят пътуването си, но пък засметка на това пускайки „It Ain’t Safе“ (с нискобюджетен клип отново заснетпо лондонските улици) мостът между английския грайм и американския хип-хоп се очертава така, както никога преди. Следва “Shutdown” през април 2015г., която има още по-голям успех и се превръща в химн на всички грайм почитатели. “Went to the show sittin’ in thefront row in a black tracksuit and it’s shutdown” - всички я знаем. А семпълът с гласа на Drake в началото на трака става легендарен - след няколкогодишно приятелство и многократно изразяваното възхищение на Drake към работата на BBK, съвместната им работа заедно е само въпрос на време.
След няколкократно отлагане, на 6-ти май 2016г. на пазара излиза Konnichiwa - четвъртия студиен албум на Skepta. Той сам ексклузивно продуцира целия проект, като получава помощ и от Pharell. Три от четирите официални сингъла (“Man”, “Shutdown”, “That’s Not Me”) влизат в топ 40 на UK Singles Chart,а Konnichiwa достига до номер 2 на UK Albums Chart и носи на Skepta награда Mecury Prize.



‍

Историята на Skepta след Konnichiwa е известна на всички ни - супер успешни проекти с Drake, A$AP Rocky, Wizkid (и още други световноизвестни артисти), собствена марка дрехи (MAINS),разпродадени турнета по целия свят.. Днес той е суперзвезда, но всички тези успехи в настоящето му са плод от неговата упоритост и непрестанната му работа върху нова музика в последните повече от 20 години. Започва от квартални гаражи и пиратски радиостанции в Лондон, преминава през тъмната страна на шоу бизнеса и стига до преоткриването на силата и потенциала на своята лондонска музикална идентичност. Позволил някога да бъде адаптиран в една определна музикална среда, днес Skepta и BBK са в позицията да адаптират музикалната среда спрямо себе си. И го правят, все още носещи заразителната и автентична рап енергия на грайм музиката такава, каквато се е зародила в началото на века.

‍