Май не познаваме човек, който да не се е възхищавал на баскетболното игрище Pigalle в Париж и да не си е помечтал да имаме нещо подобно и у нас. Ето, че мечтите се сбъдват и най-накрая и ние имаме място, с което да се гордеем. Съвсем наскоро общинското баскетболно игрище на ул. „Богатица“ в кв. Лозенец се сдоби с нов облик благодарение на проекта „Град като хората“ на Банка ДСК. Локацията е избрана, защото от финансовата институция искат да насочат вниманието към темата за запуснатите терени и активния начин на живот в градска среда. Лично наше мнение е, че игрището в Лозенец е доста по-яко от последния вариант на това в Париж. Ето кого седи зад красивите цветове и добрата избработка на родното баскетболно игрище.

GLOW e Николай Петров – художник и дизайнер по образование, но най-вече графити артист и съвременен стенописец по призвание. Творчеството му откриваме предимно в  градската среда върху стени и фасади, фонтани, спортни площадки и изоставени обекти.
В последните години е фокусиран върху изследването на цветовете, тяхната взаимовръзка и въздействие върху зрителя и пространството. Автор е на четири самостоятелни изложби и е участвал в множество групови експозиции в страната и чужбина. GLOW е първият графити артист, който през 2020 г. създава стенопис в атриумът на Квадрат 500 по покана на Национална Галерия.  

Доста цветна личност, с която решихме да си поговорим.

Как стана част от проекта “Град като хората”?

Вероятно се обърнаха към мен, защото имам опит в тази сфера, създавал съм подобни игрища и обекти и съм изцяло запознат с процеса на подготовка и реализация на хоризонтален стенопис. Получих директна покана за участие в проекта от Нобъл Графикс, за която им благодаря и се радвам, че имахме възможността да работим заедно над толкова готин кейс.

Твой почерк са ярките цветове и геометричните форми. Веднага ли ти изникна идеята за това как да излежда игрището?

Като към всеки друг проект започнах с доста скици и разработки, но цялостната посока на творбата ми беше ясна от самото начало – исках да работя с плътни едри форми и да се възползвам от мащаба на пространството максимално. Желанието ми беше да пресъздам именно усещането за динамичност, надиграване, бързина и борба на терена – все елементи, част от играта на баскет, но и на тениса. Търсех общото между двата спорта, което ме поведе повече в цялостната идея за съревнование между два отбора или както е в случая - между две контрастни цветови гами. Запазих си белият акцент основно за очертанията на игрището и кошовете, масите за тенис, както и за новите скамейки. Цветовете естествено се плъзгат и по прилежащите вертикални стени и разиграват повторно игра на контрасти върху масите за тенис и таблата на кошовете за баскет.

Как протича самия процес от началото до края на проекта?


Прескачаме няколко месеца организация и подготовка на проекта, за да стигнем до същинската работа на терен, където процеса протече горе долу така: първите два дни бяха свързани с демонтиране на старите седалки, цялостно почистване на бурени и храсти от терена, обработване срещу ръжда на всички метални детайли, демонтиране на ринговете на кошовете, за да се подменят пружините и обработят прахово за пребоядисване, подготовка за нанасяне на боя по всички повърхности, чистене, чистене, чистене. Ден 3 и 4 преминаха в нанасяне на първи контактни слоеве и бяла боя (пътна маркировка) върху всички настилки като основа за цветната намеса, още чистене, метене, миене. Чак на ден 5 започна да става интересно след като прехвърлих проекта в мащаб и в играта влезна първият цвят, а през следващите дни вълнението ставаше все по-голямо с появата на новите нюанси на земята и по стените. При работата в този мащаб по-скоро имаш усещането че си бояджия, от колкото художник, тъй като на ден ти се налага да отметнеш по 100-200 кв. м. с валяка или четката..

Кое за теб беше най-голямото предизвикателство при реализацията?

‍Може би надпреварата с времето и дъжда, която трудно се прогнозира и успя да ни забави с няколко дни. Другата не лека част беше планирането на всички дейности, калкулирането на количествата и адекватното подготвяне на терена, за да може цветната намеса да се случи и да остане възможно най-трайна във времето.

Какво количество боя е необходмо за едно игрище?

Доста зависи от състоянието на настилката и изобщо терена, но в този случай бяха необходими около 350л бяла боя и още около 250л различни цветове, които смесих за да създам финалната цветова палитра.

Кръстил си творбата “Good Game”. Какво искаш да кажеш с това име?



‍„Добра игра“ е термин или по-скоро поздрав, който опонентите ползват в края на всеки мач, като се среща в повечето спортове неформално и представя идеята за добро отношение, феърплей и чиста и красива игра на терена.
Композиционно творбата пресъздава динамиката на добрата игра, в която и двата отбора пазят своето поле, но и умело атакуват по фланговете. Двете основни гами от топли и студени цветове се противопоставят на терена, но и се обогатяват взаимно, създавайки наситените цветни акценти в творбата, резултат от доброто надиграване.

Ти добър играч ли си?
Да, но само в играта с цветовете.


Ако беше капитан на баскетболен отбор кой щеше да е в твоя отбор (не е нужно да са баскетболисти)?

Отбора си е ясен – Citywise All Stars, нямаше как да се справя без подкрепата и неуморната работа на момчетата – Алекси, Епифан, Никола и Дани, също Вальо и Иво с документирането на процеса. Good Game, boys!!

‍

-------------------------------------------
Име на творбата – GOOD GAME
Автор - Николай Петров GLOW
Локация – спортна площадка „Богатица“ квартал Лозенец, София
Асистенция на терен – Фондация Citywise
Комуникационна агенция – Noble Graphics
Фотограф – Валентин Алипиев
Дрон оператор – Ивайло Дреков

‍

Проект „Град като хората“ се осъществява с подкрепата на Банка ДСК за втора поредна година с фокус върху облагородяването на запустелите градски пространства и стимулиране на активен начин на живот.

#градкатохората

‍