Gijs Vanhee (Хейс Ванхее) е илюстратор, който още в юношеските си години се запалва по уличното изкуство. Сега той е популярен артист от стрийт арт сцената в Европа, който със своите интересни типажи разказва цели истории на стени от градското пространство, хартия, платно и дигитално. 

Родом от Белгия, Хейс има разнообразен опит както в рисуването на мащабни стенописи, така и в организирането им. През 2014 г. и 2015 г. той носи названието почетен артист на Мехелен – малко градче в Белгия, където е отраснал и сега живее и твори. През тези две години той създава поредица от 10 съвременни стенописа и кани артистите Milu Correch (Аржентина), Smates (Белгия), Dzia (Белгия), Krea Shit (Белгия), Shamisa Debroey (Белгия), Mark Goss (Великобритания), Sam Scarpulla (Белгия), Samuel Vanderveken (Белгия) и Strook (Белгия). Той самият също се включва в поредицата и рисува последната от 10-те стени в града.

В края на месец декември 2021 г. Хейс се свърза с Visionary с желание да пътува из България и да рисува стена в София. Необходими са няколко месеца да се осигури пълното финансиране на идеята и ето че на 18.07. художникът пристигна в столицата и започна работа по авторския стенопис, който се намира на ул. Хан Аспарух 23 – в близост до пешеходната зона на бул. Витоша. 

Говорим си с Хейс за неговия опит и творческа концепция на стенописа.


Каква е твоята история - как се запали по уличното изкуство? Какъв е опитът ти? 

Това е дълга история. Още от дете бях запален по рисуването като форма на изразяване. Мисля, че трябва да е било около 15-годишна възраст, когато открих тагването, докато се мотаех из местните скейт спотове. Скоро след това за първи път се сблъсках със спрейове. На тази възраст това наистина е нещо невероятно. Като изразно средство спреят е много директен, което ти дава много бърз и подканващ инструмент за изразяване на себе си. По-късно разбрах, че не става въпрос за инструментите и не е достатъчно просто да изразяваш себе си.  Най-важна е историята, която искаш да разкажеш. И също така мисля, че графитите и първите стрийт артисти проправиха пътя към отварянето на изкуството в публичното пространство за всички художници. В момента не е необходимо да имаш опит в тази сцена, за да се изявяваш. Най-важното отново е какво искаш да разкажеш и как тази история е универсална. 

2. Имаш характерен тип персонажи, които рисуваш - какво е основното послание, което искаш да види зрителя, когато разглежда творбите ти? 

Героите ми имат човешко тяло с глава на птица. Наричам ги свободни птици. Те символизират противоречивостта на свободата у тях. От една страна, те са птици, които не могат да летят, но като хора могат да бъдат свободни в мислите си. Като човешки същества ние сме способни да си представяме всичко. От друга страна, живеем в общество, което прави реалната свобода почти несъществуваща. Опитвам се винаги да поставям сюжет, който да отведе зрителя на малко пътуване, кратка ваканция, откъсване от ежедневните му грижи. 

3. Когато работиш на обществени места, какво вземаш предвид, когато подготвяш скицата си? Как я правиш така, че да се вписва в контекста наоколо?

Моите творби са една последователна история, в която свободните птици се развиват като образи и разширяват своите дела и случки. Тя е като огромен графичен роман, който все още се пише по стените, рисунки с туш, линогравюри, платна. Затова най-често започвам със скици, които съм измислил в студиото си, търсейки нови сюжети, които да следват вече установената времева линия. След това, когато започвам същинското рисуване на стените, добавям малки или дори по-големи детайли около концепцията, които пряко се отнасят до мястото или до събития, които се случват, докато съм там.

4. Последният ти стенопис е в София, България, и говори силно за пренебрегването на настоящата ситуация с екологичните промени, които се случват на Земята през последните години. Смяташ ли, че стенопис, висок почти 21 м., може да насочи вниманието към проблема?

За да се говори за пренебрегването на настоящата ситуация с промените в околната среда, мисля, че какъвто и да е мащаб на стенописа не ще е достатъчен. Имам предвид, че точно в този момент в моята страна се повишават температури, каквито никой не е виждал преди, във Франция, Испания и Португалия, които познавам много добре, горят огромни пожари. И все пак нищо не се е променило, що се отнася до политическите отговорности, дори напротив. 

Но работата ми в София не е свързана само с това. Не искам тя да бъде мрачен песимистичен поглед върху действителността. Моите свободни птици се опитват да намерят покой във всяка ситуация и да я приемат случващото се от светлата страна. В този случай те са намерили своя дом или убежище в купчина изоставени коли, между които бавно си прокарва път природата.

5. Напоследък работиш активно и в ателието си - рисуваш платна, създаваш сериграфии и литография. Предпочиташ ли тихата работа в ателието в сравнение с мащабното рисуване на стенописи в шумното обществено пространство? Как разграничаваш двете (работата на открито и в ателието) и какви са плюсовете и минусите според теб?

И двете много ми харесват. Когато рисувам на улицата, много обичам прекия контакт с хората. В повечето случаи те са много искрени и винаги ме вдъхновяват по един или друг начин. Това е мисия и за да почувстваш наистина вибрацията на града, трябва да си много отворен. Наистина това ме зарежда. Но ми трябва и време, за да се прибера обратно в студиото си, да оставя преживяванията и срещите и да си намерят място; да остана сам, за да мисля, да експериментирам с различни техники и да разработвам нови концепции, с които да изляза на улицата. 

‍

Parked Life mural by Gijs Vanhee - full video from Visionary Foundation on Vimeo.


Проектът е част от Белгийските дни и творческата програма на Фондация “Вижънъри”. Реализира се с финансовата подкрепа на Национален Фонд “Култура”, програма Едногодишен Грант `21, Белгийското посолство в България и в партньорство с Бизнес клуб Белгия-България-Люксембург и 0511 Designs.

Снимки: Михаела Драганова / Draga Photography

Видео: Никола Багаров / Outframe Media

‍