Илияна е силно емоционално същество, което разбира фотографията като проводник на мисли, емоции, чувства и поласния, които авторът предава на своята публика. Нейният фотогафски проект “Fe” е лична история, от сестра към брат, с желанието да се популяризират две изкуства в едно. За да не ви говорим с повече абстракции, оставяме ви да се запознаете с Илияна Велинова, нейния път към фотографията и проекта “Fe”.

‍
Ти имаш много интересно образование, завършила си Хуманитарна гимназия в специалност християнско изкуство и култура, а след това и социални дейности. Какво ти даде тази посока в образованието?

Образованието ми определено послужи най-вече в изграждането ми като личност. Подреди вътрешния ми свят. Придаде смисъл и една различна светлина в живота ми. Гимназията беше изключително предизвикателство, но на по-късен етап преоткрих философията, с която всъщност кандидатствах и всичко започна.

Към днешна дата не се занимаваш с нищо, което е обвързано с тези специалности, но със сигурност те са те обогатили в много отношения. Какъв опит придоби и какъв беше пътят след тях?

Опит от една страна, а от друга беше пътя на израстването. И днес знам, че всичко, което съм успяла да си “взема” е имало смисъл.
Особена форма на емпатия и познания как да се реагира в кризисни ситуации. А и не само. Бях детска учителка по заместване, за кратко, но бързо се сближих с децата. Умоляващите погледи на майките, които искаха да остана, помня и до днес. За някои хора това са незначителни неща, но за мен означава много. Звезди в очите.

Кога се срещна с фотографията и какво те вдъхнови да започнеш да снимаш? Спомняш ли си какви са били първите ти опити?  

Имам досег с фотографията от много малка. Дядо ми беше човек, който буквално виждаше друг свят през обектива. Създаваше друга реалност чрез фотография. Това ми беше много любопитно и с интерес наблюдавах процеса.
Един ден, когато него го нямаше, просто докоснах Зенит 3 и погледах през малкото прозорче. Останах впечатлена. Изобщо не разбирах как от едно малко прозорче ще се създаде каквото и да е. Това ме привлече още повече. От тогава виждам в кадри, сякаш всяко мигване е запечатване на мига в съзнанието.

Казваш, че камерата винаги е била с теб, какво фотографираш най-често?

Откакто се записах в BECA малко забавих темпото. Сякаш сега снимам само, когато чувствам, че наистина искам. Изследвам и себе си. Ако някой миг ме кара да изпитвам някаква емоция и да настръхвам, още по-добре. Тогава знам, че има смисъл да бъде запечатан.

Кой е стилът, в който се чувстваш най-комфортно, този, който най-добре би изразил теб, като човек?

Документалният. Това е материя, в която осъзнавам, че имам още много да уча. И нямам търпение.

Как започна създаването на проекта “Fe”?

От дълго време исках да покажа работата на моя брат. Но по един различен, автентичен начин.
Мастър класът, който води Димитри, беше основният мотиватор, който ми даде последния тласък  да се реша на тази стъпка, въпреки че 4 месеца са изключително малко време за създаване на подобен проект. Мисля, че ще има продължение.

Може ли да се каже, че това е фотографски проект, в който се документира суровият житейски път, който понякога ни се налага да извървим, за да оформим и създадем нещо красиво и топло, което да остане след нас?

Много хубав въпрос, който съдържа отговора в себе си. Да, в този проект се проследява точно този път. Даването на живот от мъртвата материя. Колкото и студен да бъде металът, след като придобие форма, сякаш в него се заражда нов живот, който носи дори топлина и уют. Несъмнено, брат ми остава следа след себе си, от онези незаличимите...

Какво мечтаеш да създаваш?

Истинна фотография...

Каква следа искаш да оставиш с фотографските си проекти?

Работа, в която човек може да усети ритъма на сърцето ми…

Мастър програмата по фотография в Академията завършва с дипломна работа, която представлява макет на фотографска книга по проекта, върху който сте работили през целия курс. Твоята тема каква беше и как я избра?

Историята на моята тема е дълга и мина през доста метаморфози, докато се получи това, което е сега. Брат ми дава живот от мъртва материя. Нещо, което малко хора биха се наели да правят. Ние сме материални същества и когато нещо не сработва, просто се отказваме от него и го изхвърляме. Той вярва, че може да вдъхва живот там, където вече го няма. Аз от своя страна вярвам в това, което той прави и иска да покаже, и винаги ще го подкрепям. С този проект бих искала да достигна до повече хора, които да започнат да чувстват фотографията и да се запознаят отблизо с това, което брат ми създава и дарява на всички виждащи с очи и сърца.

Колко време работи по проекта и какъв беше процесът?

По проекта работя от самото начало на Мастър програмата по фотография. В главата ми той се случва от дълги години, но откакто се потопих във вдъхновяващата атмосфера на Академията, сякаш всичко придоби смисъл и ред. Процесът беше и е все още спорен, тъй като много пъти се смени идеята как точно да бъде представен. Вярвам, че зад всяко творение, което човек създава стоят много часове, дни, месеци и дори години, докато се случи. Понякога, а може би често, започваш всичко отначало. Трябва всяка критика, която получаваме, независимо дали е негативна, или градивна за нас и нашата работа, да бъде приемана в чист вид и да помислим как да приложим всичко чуто.

Кои бяха най-ценните съвети, които си получавала на курсовете и как те ти помогнаха да израстнеш в тази сфера?

Най-ценното от курсовете беше и ще остане вдъхновението. Само и единствено с него мисля, че може да преоткриеш фотографията. Силната работа, неуморният труд, който влагат всички ментори и техните близки, които от своя страна са лишени в голяма степен от присъствието на любимите си хора... О, това е незаменимо усещане... усещане на отдаденост и любов към всичко, което създават и искат да предадат като послание и на нас. Благодаря им!

Какво различно научи за фотографията след обучението в BECA?

Тук научих да чувствам фотографията, да я живея, а не просто да натискам спусъка.

Какво за теб е вярата?

Тук ще цитирам пасаж от Библията, който гласи:

"А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме. Защото заради нея древните получиха свидетелство. С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща."

Евреи 11:1:3