Той е артист с висока визуална култура. Има свой почерк както във фотографията, така и в представянето ѝ като завършен аудио-визуален материал. През месец март фотографска академия BECA | Before Creating Academy го посрещна като гост лектор в Мастър програмата, за да сподели ценен опит и съвети от работата си с световноизвестни имена и организации, сре които фотографската агенция „Magnum Photos“. Един от най-успешните уъркшопи за visual storytelling напълни залата на BECA с млади фотографи, които дойдоха именно, за да се запознаят с David Linuesa. Испанският фотограф завършва аудиовизуална комуникация в Испания, а по-късно реализира множество аудиовизуални проекти, като печели редица награди на водещи фестивали за фотожурналистика и аудиовизуално творчество. Работил е като режисьор на телевизионни и документални филми, фотограф в пресата, асистент на различни модни фотографи, а също и като аудиовизуален мениджър за театрални компании.

На 29 април David Linuesa ще се върне в България, за да продължи работата по своя първи проект у нас, а именно създаването на документален филм за изложбата “ПРИМА” на фотографа Димитри Стефанов. Официалното откриване ще се състои в Софийската опера и балет на 29 април от 17:00 часа, когато гости, приятели и любители на фотографията и балета ще се съберат, за да разгледат въздействащите кадри от проекта, който се подготвя близо 3 години.

Срещаме се с David Linuesa, за да разкаже повече за себе си, за допира с българската културна сцена и за това какво е да работиш за едни от най-големите имена в света на фотографията.


Какво беше чувал за България преди да дойдеш тук?

Имах препоръки от много добра приятелка, натрупавал позитивни впечатления, пътувайки из страната за няколко седмици. Тя беше очарована както от пейзажа, така и от гостоприемството, което е срещнала тук. Но и малкото информация, която имах се затвърди след първия ми контакт с фотографска академия BECA миналата година, когато имах късмета да бъда поканен да проведа онлайн курс и бях много впечатлен от качеството на работата на учениците и зрелостта на фотографския поглед.

Какви са впечатленията ти от BECA и българските фотографи?

Буквално се влюбих в идеята, която стои зад оформянето на BECA, умението на Димитри да предаде визията и страстта си на учениците, организационната работа и мястото, като пространство. Димитри и Велина са се погрижили и за най-малкия детайл от своя проект. Хареса ми атмосферата на щедрост и уважение сред курсистите и лекторите и сред самите ученици. Фотографските предложения на студенти като Илияна Велинова, Рослана Дамянова или Ивайло Йоргов са чист фотографски език, зрял и интуитивен, вдъхновяващ. Техните ментори със сигурност ще се гордеят.

Ти си запознат с последния проект на Димитри Стефанов и предстоящата изложба в Софийската опера и балет. Дори работиш по визуален свой проект, посветен на документирането на тази изложба. С какво те вдъхнови “ПРИМА” и кое според теб е отличителното в тази изложба?

Това, което много ме интересуваше, беше да видя няколко изящни фотографии на Димитри, неговата линия на работа по този проект и особено много ме вълнуваше беше самият процес на заснемане зад кулисите. Нещо, което самият аз практикувам последните месеци. Да фотографираш и да наблюдаваш работния и, в случая, репетицонния процес, понякога е по-интересно от самия резултат. Документирането на тези моменти, които публиката не вижда, показва много искрена, честна и сурова линия на художествения процес. Несъмнено погледът на Димитри е превърнал цялото това усилие и болка в красив и дълбок фотографски разказ.

Ти си работил с изключителни фотографи, като Eduardo Nave, Lurdes R Basolí, Emilio Morenatti, Matías Costa, Míkel Ponce или Ainhoa ​​Valle. Какво са ти завещали като опит и емоция?

Всеки фотограф, с когото съм се срещал, ми е позволил и допринесъл да обогатя своя емоционален и фотографски речник по много различни начини. С моята работа като редактор имам късмета да видя цялата суровина, с която работят, за да изградят своите проекти, и това е привилегия за мен. В началото работих в много различни области на фотографията, от репортаж до мода и реклама; Това малко семе ми позволи сега, като редактор, да избера отправната точка и трудностите на всеки фотограф. Също така ми помогна да развия собствената си фотографска визия във всеки различен жанр.


Ти си ръководител на мултимедийната платформа Áqaba Media, която редактира мултимедийни произведения, базирани на фотографски проекти. Защо е важно как ще бъде представена една фотография според теб. И с какво този подход допринася за цялата емоция и усещане върху зрителя?

Начинът, по който приемникът се сблъсква с нашата фотография е фундаментален, както по отношение на формата, мястото, където се вижда, светлината, която осветява в този момент, атмосферата, която е наоколо, включително шумовете, които се случват точно в този момент. Фотографията е език с голям капацитет да абсорбира стимули и обратна връзка от други езици. Обикновено трябва да имаме капацитета да контролираме основните елементи като последователността на снимките, хартията, окончателното ретуширане на изображението или осветлението, когато става въпрос за изложба. Аудиовизуалният формат, с който аз работя, позволява обобщаване на характеристиките на тези стимули от ясна, творческа и контролирана гледна точка, насочвайки още повече конкретния емоционален отговор, който искаме да събудим в зрителя и в тяхната интерпретация. Музиката е чудесен съюзник за засилване на емоционалната реакция на зрителя към снимките, които съзерцава.


Твоята платформа работи по мултимедийни произведения за фондация Magnum, фондация Inge Morath, Leica и Fuji, а това са сред най-големите от сферата на фотографията. По какви проекти работиш?

Често получавам нови проекти за редактиране в аудиовизуален формат, както от утвърдени автори, така и от нови фотографи. В момента се съсредоточавам много върху аутсорсинга на нашата продуцентска компания Áqaba Media на международно ниво. Също съм фокусиран и върху личната ми работа като фотограф и визуален артист. Нещо, на което досега не съм отдавал вниманието, което заслужава. Ако всичко е наред, целта ми е да направя изложба, в която да представя накратко с работата си и да редактирам фотокнига с различни проекти, реализирани през годините.


Как се насочи точно към визуалните изкуства?

От малък бях погълнат от филмите, които гледам, а вкъщи винаги сме имали домашна камера, с която да записвам видеоклипове. Когато учих аудиовизуална комуникация в университета, разбрах, че творческият процес на киното не ме изпълва, нито ми се струва толкова стимулиращ, тъй като зависеше от голям човешки екип, заради което понякога се губи непосредствеността на автора. Открих, че при фотографията всичко зависи от погледа и от момента, както се казва - да поставиш главата, сърцето и окото в една линия. Така естествено съчетах характеристиките на киното и фотографията в моите проекти и в работните места, които развих като аудиовизуален редактор за фотографии. Винаги казвам, че киното ме научи да живея, а фотографията да гледам.


Имаш ли предпочитани проекти?

Повечето ми проекти. Имам и много фотографи, с чиято работа чувствам голяма връзка. Фотографи, които снимат от по-ирационална или импулсивна гледна точка, погледи, които излизат от вътрешността като Антоан д'Агата, който също много харесвам как използва нови техники или езици. Или визуалната поезия между реалността или фикцията на Трент Парке, от новия документален език на Лая Абрил. Но без съмнение Робърт Франк представлява съвременния визуален разказ, в който най-много обичам да се потапям, когато се изгубя, не само във фотографската му работа, но и в лицето му като режисьор и визуален творец.


За къде летиш обратно след България и кога ще можем да видим завършен документалния проект от изложбата “ПРИМА”?

След България ще пътувам до Йордания, за да проведа семинар по фотография и видео с моя партньор Микел Понсе, един от най-добрите настоящи портретни фотографи. Там ще обясним на млади фотографи от страната как да комбинират фотография и видео, за да изработят документални творби за собствените си културни корени. Относно проекта "ПРИМА", при първа възможност ще се опитам да го редактирам, за да мога да видя аудиовизията възможно най-скоро.


“ПРИМА” ще се открие на 29 април от 17:00ч. В Софийската опера и балет.
Вход свободен.

‍