BECA Creating People е рубрика, в която ви запознаваме с някои от най-креативните и талантливи открития на фотографска Академия BECA. Тази година, малко преди началото на новите групи курсисти, решихме да ви покажем едно от откроилите се имена в разширения курс по Документална фотогрaфия - Биляна Пунчева. По време на обучението си, Биляна работи върху свой много личен проект - “Мама”. Показваме ви част от него, а Биляна разказва повече за вдъхновението, процеса и наученото.

Кой е най-ранният житейски урок, който си спомняш и свързваш със своята майка? 

Може би “Юнак без рана не може”. Шегувам се, разбира се, въпреки че е промила доста рани. Трудно ми е да си спомня най-ранният, но мога да споделя най-ярките, а именно да вярвам в себе си и способностите си, да се изправям и продължавам напред, да не ме е страх, да правя нещата от сърце и с любов.

Защо избра именно на нея да посветиш проекта си?

Може би ще прозвучи странно, но не избрах темата аз - или поне не съзнателно. Имахме задача да направим десет портрета и първата ми мисъл беше един от тях да е на мама. Споделих и със сестра ми, и тя беше на същото мнение. Доверих се на интуицията си и събрах смелост да я направя и съответно да я покажа (не беше никак лесно). И с насоките от Димитри Стефанов и Александър Карчински започна всичко.

Защо се насочи именно към черно-бялата фотография в този разказ? 

Не го виждах в цвят, а и все още не мога да го видя. Много по-въздействащ ми е в черно-бяло. Това е нещо, което много дълго време пазех в себе си и просто нямаше как да бъде в цвят.

Кога се насочи към фотографията и това ли е твоят начин да говориш на своята публика? 

Много обичах да снимам, и да, умишлено използвам тази дума. Но след като завърших Уводен курс по фотография в BECA, открих изцяло нов свят и направих разликата между снимка и фотография, и научих много неща. И да, открих, че това е начинът, по който успявам да изразя различни мисли и емоции, за които ми е трудно да говоря. И се надявам тази моя фотография да помогне и на други хора да съберат сили и смелост и да изразят себе си.

Какви са посланията, които искаш да предадеш в един толкова личен проект?

Това, че трудностите, през които преминаваме ни учат, изграждат като личности и ни правят по-силни. Да вярваме в себе си и да правим нещата с любов.

Кое е по-трудно за теб - да снимаш близък човек, или да заснемеш абсолютно непознат? 

На този етап изпитвам по-голяма трудност със заснемането на абсолютно непознати хора. Знам, че ще прозвучи странно, но това да заснемеш близък човек също не е лесно, както си мислех при започването на проекта. Първият месец ми беше много трудно да фотографирам мама. Имах различни притеснения, но някак успяхме да си помогнем взаимно и стана дори забавно. Често с нея се шегувахме по време на заснемането.

“Виждаш” ли изображенията преди да ги заснемеш, или улавяш моментите, които те вдъхновяват на мига?

Случват се и двете неща. Когато започна да работя по дадена тема или проект, улавям моментите и следвам интуицията си. След като имам вече някакъв натрупан материал и следва да подредя разказа, идват и кадрите, които виждам, че липсват и ги правя.

Коя е фотографията, която теб те вдъхновява?

Всеки автор, който сме разгледали в BECA ме е вдъхновил и съм си взела по  нещо. Също така и създателят на академията - Димитри Стефанов, Александър Карчински и колегите, с които сме били заедно - всеки един е прекрасен човек и фотограф и ме е вдъхновил.

“Мама” е разказ, който създаваш в разширения курс по Документална фотография. С какви знания влезе в курса и с какви излезе? 

Точно бях научила какво е фотографски разказ, как е структуриран и какво е необходимо, за да може няколко кадъра да се превърнат в разказ. Това, което допълни знанията ми разширения курс е как да селектирам кадрите си, какво да търся в тях и как да ги подреждам по начин, който да въздейства на публиката.

Как се промени твоята нагласа за фотографията след BECA? 

Преди BECA свързвах фотографията само с красиви пейзажи, залези и кадри на световни забележителности. Но след изкараните курсове в академията и запознанството ми с документалната фотография, всичко се промени. Видях как световни автори разказват лични истории или такива, които ги вълнуват по един реалистичен, истински и суров начин, а понякога деликатно и красиво - зависи от темата и подхода, който има всеки фотограф.

Кой е последният професионален урок, който получи там?  

Да бъдеш редактор на собствената си фотография, защото това те прави завършен автор.

‍