В рубриката BECA Creating People ви срещаме с курсистите на Академията и техните проекти. BECA  е място, което обединява различни хора с общ интерес - фотографията. Всеки от тях има своите причини, мотивация и вдъхновение да застане зад обектива, но го прави с особена отдаденост и внимание, докато изследва фотографията, себе си, работата на другите и своята също. Във всеки един от етапите на обучение, курсистите имат финален, голям проект, по който работят индивидуално, като темата е по избор на всеки.
‍

Днес ви показваме проектът на 9-класникът Александър Алексов, който завърши своя първи обучителен курс в Академията с проект, посветен на неговата баба. За това как един кадър може да казва хиляди пъти “Благодаря”, разказва Александър.


Как фотографията ти помага да изразяваш вътрешните си емоции?

По-скоро фотографията ме провокира да изразявам своите емоции. Показва ми един друг поглед върху нещата, в който авторът си ти самият.


Каква беше твоята първа среща с фотоапарата?

Може би бях на 12. Тогава отидох на един урок по танци на майка ми. Там имаше един неин приятел, който фотографираше. Бях го попитал дали може да ,,поснимам” малко с неговия апарат. Взех го и започнах да снимам. Чувството беше много неописуемо, защото открих нов свят, в който ти твориш моментите и усещанията. Ти създаваш живот, чрез обектива.

Кои жанрове са ти най-любопитни и защо?

Най-любопитният жанр за мен винаги е бил документалният, защото чрез него оставаш някакъв емоционален отпечатък върху хората. Документалната фотография показва суровата истина на реалността или изобличава лъжите, които се крият в тъмнината.

Защо точно документалната фотография те привлече?

Невинаги можеш да опишеш видяното добре с думи, невинаги можеш да го пресъздадеш и чрез действия. Но можеш да го заснемеш.
За мен документалната фотография е средството, което ми липсваше, за да мога да изразявам това, което е вътре в мен и което не мога да покажа по друг начин.

Какви теми те ангажират?

Интересува ме и са ми любопитни теми, свързани със самотата или ,,сенките”. Може би точно в тази първа фотографска история, която направих не си личи, но според мен точно това трябваше да бъде финалният разултат. Открих моя символика през самотата и присъствието на баба ми, която винаги е била до мен.
И именно тя често запълва самотата и заличава сенките…

Какви са посланията, които искаш да предадеш чрез работата си?

Най-важното, според мен е човек да следва себе си и да се доверява на усещането си. Интуиция ли е или вътрешен глас, който подсказва пътя, без значение, важното е човек да се доверява на себе си.


Как допирът с фотографията те обогатява? И какви познания имаше преди да влезеш в Академията?

Преди Академията не знаех нищо за фотографията. Снимах различни неща, които привличаха вниманието ми, но нямах цел. Когато се записах на обучение в BECA първоначално ми беше малко странно и се питах какво точно е фотографията. След време разбрах. Цялото преживяване в Академията беше много полезно за мен, не само заради натрупания опит по фотография. Започнах да пиша по-добре текстове, да бъде по сериозен в нещата, с които се захващам и най-вече правя нещо, което ме обогатява и едновременно с това ми доставя удоволствие. (Казвам това най-вече, като ученик, на който невинаги му е приятно да обогатява знанията си.) От гледна точка на фотографията мога да кажа, че разбрах какво всъщност е да създаваш фотографии. Както любимият ми учител казва ,,Ciao bambinо’’.

С какви знания завърши и как продължава твоето развитие днес?

Завърших с много нови знания. Запознах се с автори и научих разнообразни и ценни съвети, свързани с фотографирането. Моето развитие продължава още по-засилено с Мастър програмата в BECA.
Започвам нов проект и продължавам обогатяването в средата на фотографията.

Защо точно баба си избра да снимаш? Защо близък човек и защо точно нея?

Започнах с една идея, но после реших, че искам да я покажа през моите очи и да предам моето усещане за нея. Това беше моят начин да ѝ благодаря за всичко, което е направила за мен. Да ѝ покажа, че е ценна и важна част от моя живот.

С какво допринасят за израстването на един фотограф тези етапи и проекти, според теб? Какви умения развиват в автора?

В Академията получавахме разнообразни по тема и сложност проекти, всичките създавани съобразно нивото ни и с идеята да ни помагат да се развиваме. Писахме и текстове. Без тях една история не може да бъде толкова силна. Коментирахме кадри и ни даваха насоки за това какво можем да подобрим или към какво да се насочим. Всички тези етапи ми помогнаха и в много други сфери. Но най-вече ми дадоха самочувствие и увереност в това да бъда по-отворен към снимането на непознати хора.

Кой е най-ценния съвет, който получи в Академията?

Не бих могъл да го цитирам дума по дума, но се казваше, че фотографията е средство с което изразяваме себе си, защото ние единствени можем да покажем вътрешния си свят и именно затова не трябва да изневеряваме на усещанията си.

‍