#TBT – Sleepwalkingz – да влезем в света на танците

Рубриката ни #TBT продължава, като този път искаме да те „поканим“ да проследиш заедно с нас пътя на една от най-големите школи за брейк в България – Sleepwalkingz. За целта се  свързахме с Ekzarka – Костадин Екзаров. Той е родом от Смолян, днес живее в София и управлява бизнес за милиони. Не, той не би го направил! Притежава това, за което винаги е мечтал – Flava House, мястото, което събира под един покрив много различни хора, но с един общ интерес – танците.

IMG_3863

Ekzarka е човек, който дава всичко от себе си тази култура да върви – има класове в залата, провежда workshop-и, стои зад идеята на Jam On It, има изключително много опит със състезанията по света. Върнахме го назад във времето и си поговорихме малко за новите му проекти.

Asphalt: Разкажи ни откога се занимаваш с танци? Кога за първи път стъпи на подиума?

E: С брейк танците горе – долу 1998-99 започна всичко. Тогава направихме първата сбирка и малко по-редовно и сериозно започнахме да ходим в залата с идеята да танцуваме заедно брейк.

A: Говорим за зала в Смолян?

E: Да, залата в Смолян. Допреди това всеки един от нас се занимаваше с брейк. Тренирахме по тавани, по мазета, по улиците дори.

A: Как се сформирахте?

E: С Ивчака се познаваме покрай родителите ни. Баща ми и неговите родители са хореографи и танцуваха в ансамбъла в гр. Смолян. Иво и Руси са братовчеди. Преди да се захванем с брейк сме практикували народни танци и съвременни танцови хореографии. Майката на Руси – Мариана Йосифова ни беше хореограф. Смолян не е толкова голям град и запознанството със Шкодрата и Бобеца дойде от само себе си. По онова време знаехме всеки в града – кой е рапър, кой е метъл. 

A: Sleepwalkingz датира от 98-99 година, нали?

E: Да, това е второто поколение. Реално това сме аз, Ивчака, Руси, Шкодрата, Бобеца, Гецата, Любкиса, Камиша, Владо – VlaDJ и Atomic от Хърватска. Това е ядрото на второто поколение Sleepwalking.

A: Имаш ли представа какво е било първото поколение?

E: Имаме бегла представа какво е било, знаем кои са били. За съжеление още не сме се срещнали с тях, за да си поговорим в детайли за тяхното време. Този разговор предстои и ще бъде много скоро! Това, което знам е, че около 1984г. е стартирало всичко с хип хоп танците в Смолян. Групата се казва Sleepwalking  и доста хора са били в нея. Най-изявеният представител е Димитър Тачев. Участвали са на почти всички състезания и са били едни от най-добрите групи и танцьори за времето си. Но края на 80-те и началото на 90-те по една или друга причина постепенно всичко спира. Поне в Смолян е било така. В София, покрай Динамик, нещата са си вървяли.

A: След това вие поемате нещата?

E: В общи линии да. Първата ни група реално се казваше Street Force, с която се явихме на BBoys Breakdown 1. Беше организиран през 2000г. от Electric Force. Проведе се в зала Универсиада. Бяхме аз, Иво, Пламбата и Руси.

A: Тогава май беше и първият концерт на X-team.

E: Вероятно. Залата наистина се пръскаше. Това събитие доста групи обедини. На нас ни подейства много вдъхновяващо, защото ние никога не бяхме виждали на живо нещата, които повечето танцьори правеха.

A: Вие въобще откъде взимахте информация за нови движения?

E: Ами откъде… от някакви клипове или филми. Интернет нямаше. Имаше няколко филма – Breakdance 1, 2, Flashdance – финалната сцена. После се появи телевизия Viva, MTV. Бяхме изнамерили и филма Beatstreet. Беше трудно. Ние ги нямахме тези касетки и с много мъки се сдобивахме с тях. Почти никаква информация нямаше. Беше много трудно и с набавянето на музика. Купували сме си презаписани касетки, дискове едва, едва. И общо взето всичко е било постепенно. Някой по едно време донесе Battle of the Year 98 – огромно международно състезание, както и UK Championship 99, по-късно се появи и Freestyle Session, някое от първите издания.

IMG_3974

A: Вие сте ги гледали оцъклени пред телевизора.

E: Да, да! Но това като, че ли беше малко по-късно. В началото всичко беше raw. Някой знае нещо, покаже на друг и така се предаваше всичко. В същината си беше непринудено.

И затова казвам, че BBoys Breakdown-а ни подейства като бомба, защото там бяха групи от цяла България. За съжаление сега няма толкова много групи, но тогава във всеки град имаше по една, ако не и по повече. Още първата вечер, когато отидохме на Warm-up партито, направо се побъркахме.

A: Батъли ли имаше?

E: Не точно. Хората просто си танцуваха. Тогава го нямаше това с батълите. Някак си хората си бяха fresh един към друг, кефеха си се. Единият си показва движението, другият си показва какво е научил. Може би имаше повече crash-ове (несполучливи трудни движения) за сметка на заучените, чисти движения, но това водеше до напредък. Виждаш, че този човек пробва нещо ново и ти се мотивираш и започваш да мислиш и да създваш друго ново нещо.

Общо взето това е началният период. Sleepwalking 2 се случи точно след това събитие. Решихме да питаме хората, които познаваме от старото поколение, дали можем да вземем името и да продължим движението. Те много се изкефиха. И така станахме Sleepwalking 2. В последствие името претърпя промени, някак си естествено двойката накрая се замени с Z  и се получи Sleepwalkingz.

12186447_1134849563201580_3993626168038994518_o

A: Вие през това време си тренирахте в Смолян?

E: Да, ползвахме залата на тогавашния военен клуб. Беше много студено. В Смолян по принцип си е студено, а в залата беше още повече, защото нямаше никакво отопление. Но сме ходили с такъв кеф, че въобще не ни е пукало за това нещо.

Ние започнахме  да се интересуваме малко повече от българските групи и от сцената, когато започнаха да се организират и различни състезания. Почти във всеки по-голям град имаше такива. В София през 2002 United Pro органзиираха Boardshop Jam Session. Това беше първото състезание, което спечелихме – дадоха ни шапки и парична награда. Тук ще ти кажа малко вътрешна информация. По принцип организаторите искаха да има точно 16 отбора на директни елиминации. Имало е 15 записали се, и ние заедно с още една група сме били като резерви. Организаторът се е чудил кой да вкара само за бройката като пълнеж. Пусна ни нас, а пък ние взехме, че го спечелихме. Беше яко. Дошли някакви момчета от Смолян, едвам вредили се да участват и печелят първо място… Със спечелените пари си спомням, че отидохме в Драгалевци да вечеряме в ресторант.

Доста се мотивирахме след това състезание и започнахме да танцуваме повече и по-целенасочено.

И малко по-малко след българските състезания, започнахме да се интересуваме и от тези извън страната. Първото беше в Полша – Battle of the year – Eastern Europe. Бяхме голяма група – 7-8 човека заминахме. Спомням си, че пак от Смолян тръгнахме, наехме един бус, но не пътнически, а тип „маршрутка“. Странно ни гледаха по границите с тоя бус. Пропатувахме 4000 км. в двете посоки с него. Беше много забавно. А като стигнахме на самото състезание видяхме какво всъщност е източно-европейското ниво. Не бяхме виждали досега групи от Европа на куп. Storm беше тогава там, беше жури, видяхме го на живо да танцува…

Това пътуване ни отвори вратите за почти цяла Европа. Обиколихме Гърция, Сърбия, Румъния, Словения, Хърватска, Франция, Белгия, Германия, Великобритания. Постепенно някои от нас стигнаха до САЩ. Спечелихме доста състезания, участвахме на живо със световно известни имена в хип хоп културата.

A: И с тези пътувания освен състезанията вие сте имали много богат experience и много нови запознанства.

E: Със сигурност е така. А и другото е, че като си на тази възраст, ти е много яко да отидеш на състезание и  евентуално да го спечелиш. Естествено не винаги става, но той самият път е важен. Много често сме се дразнили от някакви наши загуби, ама като мине известно време виждаш, че всъщност си извлякал повече полза.

Репрезентвали сме много сериозно. Да не звуча надуто, ама сме една от групите, която е обиколила много места. До Азия не сме стигнали, но по цяла Европа и източната част на Щатите сме били. От тези си пътувания смея да твърдя, че сме натрупали много сериозен опит.

A: А JAM ON IT? Как дойде идеята?

E: Първoтo събитие се казваше Bboys Floor Wars. Поканихме Electric Force за жури и DJ Станчо на пулта. Беше в Смолян. Мисля, че се получи много добре като за тогава. Това някак си предшестваше JAM ON IT. Нямахме идея, че ще се зароди нещо такова тогава.

bobeca+hot

След това всички се преместихме в София, за да учим. По това време танцувахме в „Димитър Динев“ – едно читалище в кв. Гоце Делчев. И фактически това беше мястото на първия JAM ON IT. Събраха се почти всички хора от България, които в момента репрезентваха брейк танците. Имаше от всеки град по 2-3ма човека. Джем-ът не беше състезателен, а беше с шоу битки. И изтеглихме жребия в mIRC-ата.

Енергията, която се зароди в първия JAM ON IT през 2003-та, някак даде нагласа въобще да мислим за такива събития и за напред. Разбрахме, че събирайки хората на едно място, карайки ги да се чустват добре всъщност е много приятно и би било полезно за тази култура.

A: Всъшност сте видяли, че има смисъл от тази енергия и може да се продължи напред.

E: Точно така! Една зала в читалище, нищо особено. Но тя се пръскаше по шефовете. Ние изобщо не очаквахме, че ще дойдат толкова много хора. Общо взето бяха само танцьори.

След това първо издание последваха второ, трето и четвърто. Те бяха подобни, като вече се опитахме да направим и състезателна част. На JAM ON IT 4 за първи път поканихме гости от Германия – True Rokin Soul. Това бяха  Dj Huckspin, Tomek, Mike, Dome, Bubble Zoo. Те като дойдоха вдигнаха още повече нивото. Супер е да се събираме и да си танцуваме, но има ли и някакви свежи хора от чужбина, които могат да предадат ценен опит е още по-добре. Имаше уъркшопи от тяхна страна.

С този си опит решихме да направим малко по-голямо събитие. JAM ON IT 5 беше следващато. Къде, къде  – решихме да е в Смолян. Върнахме се там, за да видим какво ще се случи. Kurtis Blow беше специален гост. Теодосий Спасов Трио бяха също специални гости. От bboy-ите специален гост беше Allien Ness. Още много хора имаше – Ударната Група ни подкрепиха, от True Rokin Soul Tomek, Steve от Германия, MC Sifu от Гърция, Donna D и MC Entity от UK.

P1090117_11

A: Доста гости бяхте поканили.

E: Имаше да… Ние нямахме никаква представа с какво се захващаме. Общо взето след Джема имахме да даваме много пари на много хора. Имам предвид роднини, приятели. Ние нямахме представа как да съберем хора, дали трябва да направим реклама, никаква идея за такава мащабна организация. Пристигането на Kurtis Blow в Смолян беше също епично – един приятел го докара с кола късно през нощта.

В крайна сметка имахме някъв подтик това да го правим. Имаше доста трудни моменти. Озвучителят искаше да ни спре музиката, защото не му бяхме платили. И до ден днешен си спомням как се бяхме събрали всичките унили в една гримьорна и се чудехме откъде да изкараме пари. Вече бяхме питали роднини, приятели, но трябваха още. Викнахме Fuego от Monstribe и му казахме каква е ситуацията. Той взе една шапка и тръгна да обикаля през хората с микрофона. И се събраха някакви пари, които стигнаха точно и някакси успяха да оправят положението за момента. Джем-а продължи, стана брутален. Това беше най-якият лайв на рап изпълнител за мен! Такъв спомен, такава енергия… В моя роден град.

Стана си един истински джем. Пълноценен! Теодосий Спасов и групата му откриха събитието, Ударната група се включи брутално. DJ Skill подгряваше на Bboy-ите, които излизаха. Allien Ness направи много ценен workshop, DJ Skill също, както и UGS направиха графити уъркшоп. A Kurtis Blow като излезе всички избухнаха… Имаше от всичко и беше дозирано, както трябва. Незнам, може би, защото нямаше тогава много такива събития, това се превърна в нещо, което беше уникално. Накрая Скил пусна някоя от неговите продукции и се заформи едно голямо хоро… нямам думи…

Ако трябва да разказвам за всеки един JAM ОN IT, може да стане цяла книга.

A: Ами не, няма смисъл. Те хората знаеха и очакваха с нетърпение всеки следващ Jam. Даже сега тук гледам тези снимки от Джемовете и се сещам за един, който наистина беше огромен. Този в Party Center 4km, София.

E: С DJ Vadim и Yarah Bravo! Не беше най-големият, но беше концетриран в София, имаше Octagon Battle, графити, изпълнения на живо, уъркшопи…

2534476936_ba9be79092_o

A: Как вкарахте Octagon официално в събитието?

E: Това се случи още на JAM ON IT 6. Имахме контакта с Allien Ness, a той е бащата на Оctagon-a. Решихме да направим квалификация за Octagon, който щеше да има финал в Швейцария. Това беше във Военния клуб, мисля че 2006г. Fuego го спечели, после отиде в Швейцария, спечели и там.

A: Той репрезентна България по много як начин тогава.

E: Със сигурност. Защото Octagon-ът e много специфичен тип състезание, много технично, трябва всичко да е добре премислено! Респект за Марги, незнам кой друг щеше да го направи тогава.

2533706577_5dc8971c8b_o

Това беше JAM ON IT 6. После JAM ON IT 7 беше в Смолян, в Пловдив на Античния театър и в София пред Народния театър. Също много качествено издание. Тогава едни от гостите ни бяха HAVIKORO от Щатите, които бяха в България с помощта на Американското посолство. Мисля, че техните уъркшопи по house dance бяха едни от първите в България! Финала на всяко от събитията завършваше с Jam session с бенд, който свиреше на живо и всички участници джемваха на сцената. Въобще много локации, много интересни неща, много големи имена са минали през събитието.

IMG_1987

A: Добре, а какво се случи? Защо спря?

E: Той не е спрял. Сега само си взима въздух и гледа какво става наоколо. Нека така да го кажем. В момента е отишъл в планината и медитира. И като намери правилното време, място и идея, ще се появи пак. Със сигурност българската сцена има нужда от JAM ON IT.

A: То друго такова събитие няма…

E: Ами да. То сигурно ще прозвучи нескромно, но като се замисля ние сме обединили много неща и сме ги пренесли в един голям мащаб, лесно достъпен за хората. Тръгнахме от идеята за квартално събиране, но в крайна сметка на последните събития имаше хора от цял свят. И хора, които всъшност са основоположниците на тази култура, като Ken Swift, Mr. Wiggles, Maurizio, Venum, Teknyc, Alien Ness, Caleaf Sellers, Buddha Stretch, Havikoro, True Rokin Soul, Urban Artistry, DJ Renegade, DJ Vadim, DJ Marley Marl, DJ Diamond D, DJ Forrest Getemgump, пропускам много със сигурност. Това са имена с много сериозен опит, които дори аз в момента се чудя как сме успяли да поканим. Те са в основата на тази кулура и се радвам, че по някакъв начин сме докоснали българската сцена до тях. Да не говорим, че почти винаги се опитваме да добавим и “нотка” от нашия български фолклор. Наши гости са били Теодосий Спасов Трио, Валя Балканска и Петър Янев, 100 Каба Гайди.

Трябва да има идея, обмен, хората да се забавляват. И цялото това нещо примесено с много енергия, а и ако е родопска най-добре. 

A: Въпросът, който ще ти задам, е с малко предистория. Преди време се чухме с теб и ти ми бе споделил колко много си се издразнил на 359 Hip Hop Awards, че са ви включили без да ви питат. Какво ти е мнението за тези събития?

E: Ами както каза ти, изобщо не се бях изкефил, че сме част от нещо такова със сигурност, без дори да знаем за това. Ще си кажа мнението, въпреки, че ми е малко тъпо, че трябва да се отделя внимание на такова нещо.

A: Според мен хората трябва да чуят точно твоето мнение, като един човек, който е над тези неща.

E: Аз лично не го подкрепям по никакъв начин. Ама по-абсолютно никакъв начин. Въобще не смятам, че представя Хип-Хоп културата като такава. Не мисля, че раздаването на едни награди те прави част от Хип-Хоп културата. За мене това е безмислено. Някакви хора си раздават някакви награди, харчат се някакви пари. Някакви момиченца и момченца се кефят. А пък е кофти, защото това е публично. Родителите на някое дете, като дойдат в залата и ми покажат някое ново видео ме питат „Това ли е?“ Как да им обясня, че въобще не е това и ние тук се опитваме да изградим нещо позитивно.

Може би има вариант, в който да става всичко адекватно с правилните хора, въвлечени вътре. Трябва да я има истинската енергия на хип-хоп културата. Когато едно нещо стане толкова безлично, каквото и да е то, то е безмислено.

A: Eдин ден всичко ще си дойде на мястото! Да се върнем към вашите проекти. И след като спря JAM ON IT вие отворихте тази зала, в която сме в момента.

E: Да повторя – JAM ON IT си почива!

Иначе да, Flava House – лаборатория за стрийт танци и култура. Едно такова естествено продължение на всичко, защото ние откакто сме в София обикаляме по разни зали. Къде ни приемат, къде ни гонят, къде искат високи наеми… Тази зала я търсихме в продължение на 10 години. Не конкретно на този адрес, а по-принцип място, на което да се събираме.

17309546_697667543746106_547152732674892619_n

Постепенно, малко по-малко нещата станаха. Главно с Бобеца развихме това нещо. Естествено и цялото крю помагаше. Лично за мен си, смятам, че много е важна позитивната енергия идваща от крюто (Sleepwalkingz). Без значение кой къде се намира, все едно има един лъч от енергия, който ти помага.

Бобеца намери мястото. Дойдохме, видяхме го, доста въпросителни изскочиха. Влезнахме и го трансформирахме с много труд и пот, но съм много доволен. Естествено нямаше да стане нищо, ако не бяха ни помогнали нашите приятели – специално Валери, който супер много помогна. Тогава беше от ТРАНСФОРМАТОРИ, сега си действа сам и съвсем скоро ще открие GIFTED – urban culture hub. Също огромна благодарност към Arsek и Erase от 4Plus, които изрисуваха стените. MegaLux ни помогнаха с осветлението. Но това са детайли, без които нямаше да можем да продължим. Сигурно има още хора, които изпускам.

A: Точно тези детайли са изградили залата.

E: Да! Без тях нямаше да успеем!

Направихме залата с идеята да има къде да се събираме. Първо ние – Sleepwalkingz. И после евентуално, ако има хора, които се интересуват от тази култура, да им предадем това, което сме научили. Ние се учим взаимно постоянно, без значение кой е застанал отпред и показва.

Това място вече четири години успява да просъществува. Супер трудно е. Няма институция, която да ни помага. Всичко си правим сами. Но пък това ни мотивира.

A: Не сте в модерните зали…

E: Ами да… Малко по-raw е, малко по-street, все едно си си на улицата. Тя затова и залата се казва Flava House – има си една естествена енергия вътре. Надявам се да имаме сили да го удържим това място, защото има смисъл. Доста хора по един или друг начин са показали, че се кефят на мястото, на енергията, на танците. Дори хора, които нямат нищо общо с тази култура, идват и им харесва. Организираме им събирания, танцови лагери, концерти, уъркшопи. Тук е моментът може би да кажа, че на 04.05 от 19:00 ч. в Модерен театър, гр. София ще се състои “Това не е спектакъл” – 2017, в който участие ще вземат всички групи танцуващи в залата.

Също така, за мен е много важно да идват хора, които да предават знанията си. Каним хора от други школи да покажат тяхната гледна точка. Аз лично за брейк танците много държа различни b-boys да идват и да споделят своите знания и умения. Мисля, че над 100 танцови уъркшопа вече са се провели през годините.

IMG_3124

A: Има ли beef-ове между залите? Между вашата конкретно с някои други?

E: Тоя въпрос е малко… хаха. То не, че има явни бийфове между залите, но всеки си гледа неговата част. Няма много взаимодействие, което може би е хубаво, защото примерно аз не с всяка зала искам да имам общо. Те и много хора казват, че ние сме си някаква секта и сме си по-затворено общество. Обаче на мен така ми харесва повече, защото се опитваме да предаваме чиста култура, знания и енергия. А както казват хората “За всеки влак си има пътници”, ние нашите си ги обичаме много и се радваме, че ни подкрепят. Не го правим с цел да изкарваме пари със сигурност. Опитахме се в началото да бъде така, но видяхме, че в България това нещо не става.

Flava House е мястото, където се чустваме добре. Много творчески процеси са станали тук. И продължават да се случват.

13173982_549998651846330_7495001074536373175_n

През 2006г. създадохме Сдружение “Слийпуолкинг” официално в съда. И една от основните цели беше и все още е „Да развиваме и популяризираме културата сред младите хора.“, което показва, че ние си гоним нашата чиста посока на развитие.

A: И мястото сега се развива, има си хора.

E: Да, има хора. Все по-добре става, все повече деца идват. Дори и техните родители се записват. Имаме нова музикална система, грамофони… Определено се развиваме напред.

A: Преди интервюто ти ми спомена, че се заражда едно поколение. Едва ли не Sleepwalkingz трето поколение?

E: Да. Надявам се наистина да си се е родило. Преди време ги събрахме в Смолян и направихме битки. Всеки един от тях трябваше да излезе срещу цялото Sleepwalkingz Crew. Беше трудно както за тях, така и за нас. Но беше много приятно. Надявам се това поколение да вземе нашата мотивация, ама тя да е много малка част от тяхната мотивация. Тоест те да надградят това, което ние сме постигнали. Дали ще с малко, или много – искам просто те да го надскочат. Не казвам да направят по-як Jam от JAM ON IT или по-яка зала от Flava House. Но просто да продължат да надграждат нашите виждания и нашите идеали за културата.

Свежи са. 10 човека, момчета и момичета от Смолян, от Пловдив, от София. Всички репрезентват серизоно и се надявам така да продължат и за напред.

A: Освен Брейк, какви други танци има в тази зала?

E: Има си брейк, хип-хоп фристайл танци, хаус танци, уакинг танци, попинг, локинг, съвременен танц, брейк танци за деца… Снимат се различни проекти тук, много уъркшопи се провеждат. Въобще програмата е доста динамична.

A: Сега си подхванал един много сериозен проект – „С Главата Надолу“. Разкажи малко повече?

E: Ще се опитам да разкажа за част от брейкинг сцената в България и да покажа какво се случва там. Казвам, че ще се опитам, защото времето е много ограничаващо. Главната ми  идея е, че ние сме едно поколение, което малко по малко започва да навлиза в 30те и 40те години. И виждам, че може да се изгуби връзката между поколенията. Искам да я запазя, искам да се опитам да предам опита от нашето поколение на следващото, чрез различните епизоди и разказите на участниците в тях.

16586905_673507012827404_6787108795521431257_o

A: Както пише на единия графит тук – „Make history before you go“!

E: Точно! „Make history before you go“ е слоган на True Rokin Soul, крю, от което имам удоволствието да съм част. Международно хип-хоп движение с много свежи хора.

Та, искам да оставим нашето послание на следващото поколение, заедно с участниците и замесените в този проект. Защото този проект си е огромен и е независим, поне за момента. Всичко се прави на доброволни начала. Много голяма помощ получавам от Георги Георгиев, който е оператор на интервютата. XPOME – който нарисува графиката и шрифта, Стефан Колев – DJ Skill, който постоянно ме зарежда с продуцирани от него бийтове, STARTERAs – който е гласът зад кадър. Адриан Гугов – който направи финалният звуков монтаж. Samm The Man пусна скречовете за преходите. Яница Станкева, която е незименно до мен и ми помага за всичко, Николай Камишев и Михаела Камишева, които написаха субтитрите и ме зареждат постоянно с идеите и енергията си. Всички, които ми изпратиха архивни материали. И предполагам изпускам доста… Ако някой иска да подкрепи идеята, може да го направи в нашата кампания за набиране на средства.

A: Ама то така май е по-добре. Защото цялата идея идва само единствено от теб самия.

E: Аз лично също съм в търсене кое как да се случи. Не е нещо предначертано. Имам единствено идеята да оставим тази информация, която, за съжеление ние, като малки, нямахме. Хората, които ще участват, имат какво да кажат. Опитвам се да хвана хора, които и в момента са активни и можеш да ги видиш по залите, по джемовете, но и имат адски много опит, който да споделят. Незнам дали ще дойде момента, в който ще стигна при най-големите олдскули от 80те години. Надавям се проектът да е сполучлив и аз да имам време да се разходя по градовете и да заснема първоизточниците. Но при тях искам да е по-скоро нещо като документален филм, който е ще е съвсем отделен проект.

A: Добре, а други проекти имаш ли за напред? Сигурно главата ти е пълна с тях?

E: Ами да, да. Определено има. Принципно ние си репрезентваме по джемове и събитията и то доста стабилно. Имаме постоянно колаборации с различни артисти от България и света. Но това, за което се готвим сега, е едно представяне заедно с легендарния диджей Jazzy Jeff в Манхайм, Германия, като част от фестивалът Supercopy. Там ще правим и уъркшопи, надявам се да се получи добре. Това е следващото по-голямо нещо, което ни предстои.

A: Това е супер, наистина много яко! Аз сега се сетих да те питам за вашите представления – “7D” и “8”.  Разкажи ни малко повече за тях.

E: Ооо да! Те бяха наистина големи. Единият се казваше “7D”, другият – “8”, а третият, който малко хора разбраха, че съществува, беше “Без-крайно”. “7D” беше първият спектакъл – танцов, хип-хоп, пърформънс. Незнам точно в какви рамки да го сложа. Едно от най-яките ми преживявания на сцена като танцьор. Много приятен проект с главни действащи лица хората от артистична компания Pop&Roll. Всички хвърлихме много жива енергия в този проект. Идеята беше да има много видове танци, да има кратки историийки вътре, които да си се разказват. Като на шега спечелихме проект от дирекция Култура към Софийска Община. Имаше малко финансиране, което изобщо не беше достатъчно да се случи този проект. Имаше доста инвестиция от нас, доста помощ от приятели и познати. Те са много хората, които са ни помогнали, но тук държа да спомена Гергана Димитрова, която много ни помогна с консултацията по режисурата на спектакъла и въобще целия проект да има вид за пред публика. Skill с музиката, Balkansky пак с музика. И “7D” и “8” имаха премиери в София, а “8“ го поставихме и ш Смолян.

Последният проект Без-крайно беше в Пловдив на OneDanceWeek. За наше огромно съжаление, след този ивент, мотивацията на екипа много спадна. Условията, които точно тогава се случиха, бяха изцяло неподходящи за подготвения от нас пърформанс – бяхме на открита сцена, валеше, до последно организаторите се чудеха дали да ни пускат да танцуваме. Трябваше да ходим да взимаме кърпи от хотела, за да бършем мократа сцена. И ние всичките вместо да си мислим за пърформънса, кой как ще си направи изпълненията, и да се концетрираме, трябваше да вършим други неща. Всичко беше срещу нас, а се бяхме потрудили доста.

Но смея да твърдя, че “7D” остава като едно от най-интересните неща на съвременната българска хип-хоп и брейк сцена. Беше наистина култово събитие.

A: Помня го и наистина мисля, че беше един много добър спектакъл. Благодарим ти за това интервю и за разказите, които сподели с нас!

E: И аз благодаря! Скоро очаквайте много нови неща от нас! И кой знае? Може би JAM ON IT!