#TBT: НИШТО! или всичко за бг рапа през 90те

Ето и вторият материaл от рубриката #TBT. Както ви споменахме предният път, ще се постараем да ви върнем назад във времето, запознавайки ви с емблематични фигури, изградили българската стрийт култура. Този път се връщаме още по-назад във времето – началото на 90те. Искаме да ви припомним една от първите банди на хип хоп сцената – НИШТО! Доста от вас сме сигурни, че изобщо не са я чували, а други са я забравили.

За да си спомним за“онези времена“ се срещнахме с Николай Кръстев – Поета, който ни разказа за прехода и рап-а по това време.

17016340_10211897247243716_912838679_o

 

Asphalt: Представи се на нашите читатели.

Поета: Казвам се Ники Кръстев, преди бях по-известен като Поета. Част съм от група НИШТО!, заедно с Джонгов и Сомалия, както и от много други формации – Династия Бигаз, Хип-Хоп-От-Там, Стереотипове, The BULdogz

Ashphalt: Откъде дойде това „Поета“?

Поета: Едно време пишех стихове. Бяхме на мнение, че сме нещо като съвременните поети с китари, но нещо като „поети с рими“. Аз наистина пишех тогава, ходех на кръжоци по литература, пишех романи. „Поета“ не ми беше лепнат прякор – аз си го измислих и някак си другите бързо го приеха. Това беше преди много години, горе-долу началото на 90-те.

Asphalt: И как се събрахте, за да създадете групата?

Поета: Ами на първо място беше музиката. Искахме да направим нещо, което го нямаше по онова време . Бяхме слушали западни групи, но български изпълнители почти нямаше. Бях слушал няколко песни само – DJ Stancho,  Рап Нация (първата рап група, която бях чувал). Беше доста странно. DJ Radi пускаше в YALTA такива готини миксове. От там той се беше свързал със Станчо и бяха направили втората му песен – „Ще ти сменя костюма с дървен“, ако не се лъжа.

Asphalt: Тогава ли създадохте групата с Джонгов и Сомалия?

Поета:  Идеята за групата беше моя. Всъщност ние със Сомалия имахме група и преди това – The Flight Pimples. Записвахме върху Aerosmith, Red Hot Chilli Peppers, върху по-скейтърски банди. С два касетофона loop-вахме и се получаваше яко джангър, но с рап вокали. След това 93-та година на Джонгов и Крис им предложих идеята за рап група, а малко по-късно предложихме и на Сомалия да се включи. Искахме да свирим на инструменти и да правим лайв концерти, но не знаехме, че може да се правят звуци на компютър. Братовчед ми Добри, преди да се включи в Гумени Глави ми каза: „Абе, тука във Варна работя с един, Мишо Шамара. Той всичко прави на компютър – барабани, китари, каквото си поискаш“. И ние си казахме, че трябва да го пробваме.

Първото студио, в което влязохме беше Дилема. Там се запознахме със Стамен Янев (с когото записваме и до днес) и Васко Теслата – човекът, от който научихме първите стъпки в рапа. Той ни обясни какво са тактовете в музиката, как трябва да се подготвяме за записи, как да правим по-добри записи в студио, кога да си поемаме въздух и т.н. Малко след първите записи решихме, че искаме песните ни да имат съвсем различно звучене и се насочихме към звукозаписното студио “Студио-Х”.

Asphalt: Името как дойде?

Поета:  Вярвахме в себе си и в музиката. Аз сега се занимавам с маркетинг и реклама и знам, че за един проект е най-важно името на бранда, то е в основата на всичко. Не знам, явно и тогава съм го знаел това, или си ми е дар. Повечето групи имаха интересно име без да правят хубава музика. Ние искахме да е точно обратното. И без да се усетим, ние направихме едно име, което го запомниха всички. Защото ние искахме името да не говори нищо за нас, а като ни чуеш музиката да се сетиш. Като кажеш, че слушаш група НИШТО! всеки се смееше.

  • К’во слушаш?
  • НИШТО!10276981_907749772603371_4315789594640884510_n 

Беше супер нелепо. Ники Кънчев ни каза за случай как са му звънели сърби и са питали дали не сме сръбска банда. И чак после измислихме абревиатурата, да не е само голо име. Нашият Истински Шанс На Този Остров! Кой знае какво сме искали да кажем с тези думи. Може би, че музиката е в основата на нашият живот.

Asphalt: Какви музикални групи слушахте тогава?

Поета: То почти нямаше такива в нашият стил. Слушахме всичко – пънк, метъл, индъстриъл, по малко хип-хоп. Operation Ivy, Bad Relligion от пънкарските групи, Faith no more. Много бяха. Рапа се появи по-късно поне при мен. Аз първо слушах реге и след това слушах един албум на Ice Cube. И от тогава прослушах рап.

Едно време бяха едни огромни магазини с касетки. Отиваш и купуваш каквото има. Излизал съм с по три плика касетки и се прибирах в нас да прослушвам. Бях голям меломан. Имах една огромна стена, която беше пълна с касетки. Беше яко тогава!

10636198_834231549955194_7512999286503909353_n

Едно време това му беше хубавото, че се съобразявахме с това, което има и всичко ни грабваше. Можеше 2-3 месеца да слушаш едно и също нещо, докато не си купиш нова касетка. Раздавахме си касетки и така се разпространяваше музиката. Сега просто влизаш в Интернет и има абсолютно всичко. Не може да се оцени толкова музиката, както от една касетка, като ти я запише приятел. Но има и много плюсове. Примерно банди, които нямат възможност, пари и връзки, в Интернет много бързо могат да си намерят средата.

Asphalt: Разкажи ми за НИШТО!. Как потръгнаха нещата там?

Поета:  След като се събрахме им казах, че имам идея за първата ни песен „Стига Дрога“. Имахме 3-4 варианта на тази песен. Първата записана беше потресаващо гадна, ние бяхме много зле. Бяхме си момчета от квартала, съвсем обикновени. Бяхме си скейтъри, давахме си повечето пари за дъски. Карахме много и скейт, и борд. Аз и Сомалия бяхме много закачени, за жалост не успяхме да запалим Джонгов и Крис толкова много. Бяхме една голяма компания, която караше по Софийските спотове.

10382406_764011143643902_5056031801156134364_o

Asphalt: Имена помниш ли?

Поета: Е как!? Кимура, Кубинеца, Марто, Иван Кувейта, Боби от НДК, Слона, Чефо, Репата, Вили, Тано, Аугуст, Сандо…  Много са. Бяхме много задружни. Бандата от Плиска – Марича, Черния и др. Ние бяхме малките скейтъри тогава. Аз живеех в един вход с Аугуст. Той ни запали по скейта. Беше ни дал няк’ви невъзможни трикове да направим и ни беше казал: “ Ако ги направите ще ви вкарам в парка“. И ние взехме, че ги направихме. С някакви пластмасови дъски правихме олита, флипове и някакви други трикове. Той ни уреди първите хубави дъски, с които да караме. Тогава купувахме само стари дъски от батковците. Вече износени, но имаха още живот. Бях много вманиачен на  Powell Peralta, на H Street. Доста по-късно започнаха приятели да пътуват и да внасят по някоя качествена дъска. Нямаше магазини тогава, бяхме малко, нямаше търсене и нямаше предлагане. Обаче беше много яко, защото всички бяхме задружни!

Странните прически бяха на мода. Аз имах PLAN B на главата. Имах една тениска на H Street, купена от някой от по-големите. Тотално раздърпана, скъсана, но бях само с нея. Как съм я носел не знам.

И въпреки рапа, ние винаги сме се чувствали повече скейтъри, отколкото рапъри.

Asphalt: А къде карахте?

Поета: Ами на НДК сме карали, на „Чадъри“, на „Кравай“, на „Мавзолея“, Музея „Земята и хората“. Къде ли не? Навсякъде, където имаше мрамор и ръбове беше „оръфано“ от нас. Ама тогава времена бяха други. Примерно сега в момента кой ще отиде да кара  на някой ръб до късно вечер и да си легне да спи до него. И на сутринта пак. Правили сме и такива неща. Аз живеех в кв. „Красно Село“ и прибирането ми от спотове изискваше доста повече усилия, отколкото да си легна на някоя пейка за 3-4 часа. За нас това беше живот. Сега ако го направя сигурно ще ме убият.

11109038_967667213278293_2856411731996454436_o

Asphalt: Проблеми имали ли сте?

Поета: С полицията постоянно. Малко по-късно дойдоха скинари. Биехме се с тях. Беше странно, защото с някои от тях бяхме приятели – Унгареца, Слънцето, Вулкан. На единия ден стояха при нас, на другия имаше проблем. Същите проблеми в парка и на НДК имахме с метъли, пънкари и какви ли още не. Постоянно се биехме и ставаха сериозни въргали – стигали са с до 100-150 човека накуп, но само няколко пъти. В повечето случаи бяхме наполовина. Още имам няколко белега, които да ми напомнят какви глупости сме правили едно време.

Asphalt: Дай да се върнем към рапа и НИШТО!. Как се разви този проект през времето?

Поета: Значи, след като създадохме групата, се запознахме с Хари Аничкин. Той, заедно с Ники Кънчев, бяха създали продуцентска фирма. Те ни удариха по едно рамо в началото.

Asphalt: Това коя година става?

Поета: Това точно наскоро го гледахме. Прави се един филм -„Старата Школа“. Да се надяваме скоро да е готов! Гледахме ние коя година сме записали първата си песен и установихме, че сме зимата на 1994, а не както мислехме 1993-та. А иначе касетката сме издали 1995.

1391499_10202832188754975_7023790760313029890_n

Asphalt: Как се казваше албума?

Поета: То беше макси-сингъл – „Ще раздавам правосъдие“.

Asphalt: Кои песни включваше?

Поета: Едноименната „Ще раздавам правосъдие“, „Стига дрога“, „Сияние“ и „Мозъчна Корозия“. Това бяха четирите песни, които формираха касетката. За тях ни стигнаха парите. Ние си бяхме продали всички дрехи и обувки. Всеки един от нас имаше по един чифт дрехи. Когато дрехите бяха за пране, не излизахме никъде, защото нямаше с какво. Всички пари се събираха  и отиваха за музика.

Asphalt: А изявите кога дойдоха?

Поета: Първия концерт беше в зала 12 на НДК. Бяхме заедно с BMX  и „Горски Цветя“! Това ни беше първият път, когато разбрахме, че наистина се случват нещата. Ние имахме адски много познати в „Центъра“ – то не бяха скейтъри, рокери, всякакви хора, от „Кравай“, от „Магура“, което ни помогна много. Залата беше за 800 правостоящи или 300-400 седящи. В един момент гледаме организаторите сложили столове. Казваме им „Абе вие луди сте бе хора, знаете ли колко хора ще се изсипят?!?“ Хари Аничкин се скъса от смях и не ни вярваше, че ще напълним залата. Каза ни, че ако дойдат 800 човека, той ще ни издава албумите пет години напред. То така и стана! Махнахме всички столове, залата беше фраш, коридора беше фраш. Отвън имаше опашка, едни влизаха, други излизаха. Беше нещо страшно. Хари искаше да направи 50 касетки. Ние го помолихме поне да са 200. Тези касетки се купиха още преди да започне концерта. Имаше организация да се напечатат извънредно още толкова. Горе-долу към 500 касетки продадохме на този концерт (може и да бъркам бройката, но си спомням, че бяха много). След концерта, на следващия ден Хари завъртя един голям тираж, който свърши за няколко дни. Тогава разбрахме, че има нещо.

10983547_918887648156250_7968196010226208744_o

Но тогава имаше глад за такава музика. Тогава младите хора нямаха Интернет и търсеха нещо различно. Сега в момента е пренаситено всичко. Честно казано не ги знам новите звезди, спрял съм да слушам такъв тип музика. Болно ми е какво се случва. Всеки си дърпа кокала към него и музиката стана помия.

Asphalt: А то кокал отдавна няма…

Поета: Кокала отдавна го няма, но някои си намират спонсорства, европари, Музикаутор. Пълна „пунта“…

Asphalt:  Дай да се върнем в нашата тема. Разкажи за „Династия Бигаз“.

Поета: Лицето и Джонгов искаха да правят общ проект.  На мен пък това име ми се въртеше в главата още като излезе Wu Tang. В един момент отидох им казах да направим общ проект под името „Династия Бигаз“.  Тогава „Lazarov RECORDS“ много искаше да стане продуцент на НИШТО!, но не харесвахме подходите му и нямаше как да му дадем това, специално за НИШТО!. Отидох при него и му казах: „Искаш ли да направим „Династия Бигаз“, ще е като НИШТО!, но още по-добро. Ще продуцираш албума, съгласен ли си ?“. Той се съгласи. Искаше да има и поп и фолк, и рок… Но получи още по-добро – стилът на Бигаз!

10862559_885120604866288_5318869279274547657_o

Asphalt: А кои бяхте там?

Поета: Аз, брат ми (Писаря), Загадъчното Лице (Лицето), Сомалия, Джонгов и май това бяхме. Дано не пропускам някой. Бяхме си почти НИШТО!, нашият си кръжок. Получи се много яко. Беше моя концепция, но всеки даде по нещо от себе си и стана супер. Бях подготвил текстовете, но всички ми помагаха, разбира се. Аз тогава бях тон-режисьор в Studio-X и не малка част от инструменталите бяха мои. Много ни помогнаха хората, стоящи зад Studio-X за записването на този албум. Тогава беше момента, в който се разделих със скейта. Не можех просто да поемам толкова много работа, камо ли пък да карам и скейт. Това беше около 1995-1996 година.

Аsphalt: Колко албума излязохa от този проект?

Поета: Идеята беше да е само един. Затова и албумът се казваше Династия Бигаз – Сега и Завинаги. За това време тази касетка се продаде колкото целият рап накуп. Продуцента постоянно ни мамеше за някакви неща, беше ни платил 400000 касети, което за онова време беше свинщина. Безумни продажби, много се кефеха хората. Колежките на майка ми постоянно ми се караха, когато ходих там, защото децата им ни слушаха. „Защото аз съм мъртъв, мъртъв…“

10325303_758522070859476_2501681542718998698_n

Asphalt: А BULDOGZ ?

Поета: Buldogz след казармата го направихме. Беше започнат като проект от М’глата, Лицето и Ес Бой, ако не се лъжа, горе долу към 1998-99-та година. Аз, Джонгов, Сомалия, М’глата, Стефан – S Boy, Васко и Пафката от X-Team. Много хора бяхме в BULDOGZ. Пак записвахме в Studio-X, като идеята беше да направим общ албум и да се стартират след това отделно нещата, но така си остана.

Asphalt: Това е началото на така наречената „втора вълна“

Поета: Аз никога не съм го делял хип-хоп-а на вълни. Всеки брои кой е първи, кой е втори. Ние за това казваме, че сме последни. Просто помогнахме за няколко прилива – за отливите други имат заслугата.

Asphalt: Разкажи ми за последния албум, 2002 – “ НИШТО! НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО“?

Поета: Това беше започнат като мой, самостоятелен албум. Бях подготвил всичко, текстове, инструментали. Джонгов и Сомалия ми бяха отказали да направим отново НИШТО! и се захванах сам. Написах „Като“, “Може би”, Хайдук реге”, Бохемска рап-содия”, “Ура” и „Римовия Ад“. „Римовия ад“ ми е най на сърцето. Писал съм я три месеца и ми е супер любима и до днес, както и “Хайдук реге”.

Записах ги тези тракове като мои. В един момент дойде Джонгов и като чу инструменталите каза: „И аз се включвам, не ме интересува – ще презаписваш“. Записахме няколко песни с него. Сомалия като ги чу, каза, че и той трябва да участва. И пак презаписвахме.

10339604_767590816619268_8146206738986160725_n

Asphalt: Според мен точно тогава, когато издадохте този албум, много от по-младото поколение научиха за вашето съществуване.

Поета: То е нормално, защото бяха минали около 10 години след първите неща. Младите сега не са чували грам за нас. Няма откъде чуят за нас. А и да чуят няма да им хареса. Доста от нещата са морално остарели и различни.

Специално за този последния албум аз много експериментирах. Кимура например е правил обложката, рисувал я е ръчно. Пикасо (Росен Дуков) пък я пипна на Фотошоп, като добави снимките върху рисунките (такава ми беше първоначалната идея и всички те помогната да стане по най-добрия начин). Също магазин Insomnia бяха единствените, които ни подкрепиха тогава. Не беше с много, но бяха единствените, които го правеха и сме им много благодарни!

Asphalt: Хайдук Реге дори имаше и клип. Къде го снимахте?

Поета: Снимките станаха супер спонтанно. Всички са в клипа – и Кимура, и Кубинеца и още сума ти приятели от онова време. Режисьорите тогава все още се учеха, операторите също. За 2 дена снимки бяха заснели горе-долу 15 минути. Постоянно се караха. Едвам-едвам успяхме да заснемем някакви сцени. Монтираха две седмици и се отказаха. Взехме си материалите и ги дадохме на Picasso (Росен Дуков) да ги демонтира. Ако не беше той, нямаше да има клип. Според мен от този клип не се разбира нищо заради незаснетите сцени, но Роската направи чудеса и клипа се развъртя насам-натам. А и имаше хайп около него заради музиката и редица други фактури. Телевизия MM удари едно рамо и ни завъртя. Това си беше институцията за българската музика по това време и се радваме, че ни подкрепиха.

Asphalt: И след албума?

Поета: Точно след албума почнаха да тръгват повече нещата,  да ни канят по концерти. Мишо Шамара беше направил бум покрай „Фенки, Фенки“. Тогава пак имаше глад за някакви нови групи. Не беше само в рапа. Тогава помня, че и hardcore тръгна. Кубинецът създаде тогава Switchstance. 2005-2006 пак се правеха някакви неща. Но ние тогава направихме Стереотипове с Марио. И аз се бях насочил предимно натам.

Asphalt: Каква беше идеята на този проект.

Поета: Водехме го Поп-Хоп, на майтап, разбира се. Нещо между поп и хип-хоп. Римите бяха по-лесно смилаеми, но имаше много смисъл между редовете. Абе беше супер. Аз много се кефех! Схемата беше следната: пускаме песен с клип и по телевизиите, пускаме песен с клип и по телевизиите. Искахме в края да издадем и видео албум, освен аудиото. За съжаление така се развиха нещата, че в един момент решихме да оставим музиката на заден план. Даже имаме и 2 неиздадени песни, както и много готови, но все още незаписани.

Asphalt: Преди 2-3 години излезе последната песен на НИШТО! – „Български Психар“. Написана по едноименния роман на Андрей Велков.

Поета: Андрей Велков е голям наш приятел. Още от скейтърските години имаме много истории с него. В един момент започна да пише и ние решихме да ударим едно рамо. Бяхме големи фенове на книгата и го подкрепихме с песен. Текста беше мой и е написан по книгата.

Asphalt: А след тази песен, други проекти имате ли?

Поета: Разбира се. Записваме чат пат. Когато ни остане време правим някакви неща. Най-често трябва да има някой двигател, който да казва какво да правим. Имаме идеи за проекти. То музиката си ни остава за цял живот, няма как. Имаме къде да записваме, само време не остава за такива неща.

Asphalt: Видях един трейлър в Youtube канала на НИШТО!. Какъв му е случая на него?

Поета: Идеята е, че успях да изнамеря всички стари неща – записи, видеа, концерти. Всичко! Това пак стана покрай филма на Йордан Стоянов „Старата Школа“. Той и екипа му успяха да намерят първите ни два клипа от БНТ, което беше почти невъзможно за нас. Единият го качихме в канала. Там сме още със скейтовете. Междудругото на Станчо песента „Ще ти сменя костюма с дървен“ започва именно с нас. Карахме скейт пред  „Ялта“. Аз тогава движех със Стефан и танцьорите от „Динамик“. А Станчо беше много близък с тях. Трябваха им скейтъри за клипа и ни викнаха. Беше интересно.

Asphalt: На сцената си повече от 15 години. Имал си поглед върху сцената през цялото това време. Защо според теб се изкриви толкова българският хип-хоп?

Поета: То според мен рядко е бил в правия път! Имаше време, в което Studio-X бълвахме много качествена продукция. Говорих си преди време с една от новите групи, които правят хип-хоп. В продължение на 45 минути псуваха чалгата, политиците, полицаите, държавата. Аз си мълчах, защото на такива разговори нямам какво да кажа. Гледам да извличам позитивите от всичко и да не гледам черногледо. Такъв съм си от малък. В един момент ме попитаха: „Добре де, как едно време правехте музика и тя достигаше до хората? И ставаше качествена? Как успяхте да ги направите тези неща?“ Аз им отговорих, че ние не се интересувахме от естрадата, не ни интересуваше какво ставаше около нас. Влизахме в студиото и давахме всичко от себе си да станат готини тракове. Не ни интересуваше, че някоя група има повече фенове. Ние, образно казано, вкарахме един нов стил в България. Ако ни пукаше къде сме и какво се случва около нас, ние щяхме да си останем в нищото.

От друга страна такова е времето. Хората стават все по-тъпи. Населението изпростява и е съвсем нормално музиката да е отражение на хората. В смисъл тя се прави от хора за хора. Ако масата е проста, то и смисъла на музиката ще е такъв. Музикалната индустрия е бизнес и като такъв той трябва да предлага на хората това, което те търсят и което ще се купува повече от тях. Това е факта.

Asphalt: Общо взето това, което искат да чуят хората, те ще го чуят.

Поета: Тук вече е идва момента дали си склонен да се наведеш. Силно го казах „наведеш“. Но за мен музиката е изкуство. И за мен тя трябва да се цени. Ясно е, че в началото и ние сме били много зле като качество, песни и сценично поведение. Но с годините и стотици концерти и интервюта се „отракахме“. И можехме да си позволим да импровизираме, да правим нови неща и да създаваме изкуство.

Преди Устата да стане голяма фолк звезда ни предлагаха на нас да приемем подобен договор и спонсорство. След това ни предлагаха да станем нещо като  „Румънеца и Енчев“ – да започнем да правим музика за народа. Ако бяхме приели, сега ние с теб нямаше да си говорим. Аз щях да съм се заврял в някоя дупка и нямаше да се показвам. Всичко в комерсиалната музика се правеше за пари и, разбира се, тя звучеше като такава, нямаше чувство в нея. Аз бих направил много неща за пари, но никога не бих предал музиката, да предам виждането си и изкуството, в което цял живот вярвам… Нямаше шанс. Нямаше да ми е готино със сигурност.

Не ме разбирай погрешно – добре е да има всякаква музика и който каквото иска да прави, стига да не пречи на другите, просто подобни неща не бяха “нашите”, така да се каже.

Първият път, когато отказахме беше още в началото. Влади Априлов правеше тогава „Рап Нюз“. 1995 вече бяхме начело на някакви класации. Тогава той ни предложи да направим обща песен, но ние отказахме. Той вярваше в едни неща, ние в други. Той беше известен в обществото, ние в тесен кръг сред младите.

Asphalt: Обаче го излъчваха по телевизията и хората го знаеха.

Поета: Факт! И ако се бяхме подложили на това още тогава, можехме сега в момента да се „къпем в пари“, правейки комерсиална музика и гледайки на музиката като на начин за препитание, не като на възможност за творене и самоизразяване.

Asphalt: И нямаше да сте това, което сте.

Поета: Абсолютно вярно! Аз съм един от малкото щастливи хора, които са на „ти“ със себе си и са радостни от това, което са направили. Никога не сме го правили за пари. За първи път разбрахме, че се случва нещо на една Нова година в кв. Овча Купел. Обиколихме 5-6 купона – метълски, рапърски, скейтърски, всякакви. На тези купони всяка втора песен беше наша. Беше ни много яко!

Asphalt: Имаш ли любими изпълнители от сегашната сцена?

Поета: Да, разбира се! Logo5, Wosh MC, DarkSide (Васо). Жлъч също ме кефи, въобще цялото So Called Crew. От Варна също има много момчета, които правят готин хип-хоп. Явката Дългия също ме кефи много, но той е малко по-встрани от нещата.

Asphalt: Последни думи да споделиш на нашите читатели?

Поета: Бяха много яки времена и ви благодаря, че ме върнахте толкова назад!

 

Още клипове и снимки можете да видите на Facebook page на НИШТО!