Stickers Box: KainOne

Спомняш ли си времената, когато старателно събирахме всеки стикер, получен от скейтшопа? Никога не бяха достатъчно и си просехме повече. Лепяхме ги в стаята, тетрадката или ги прибавяхме към останалите, които грижливо събирахме в кутия. Сигурни сме, че и до ден днешен още я има тръпката, когато си купиш чифт кецове и продавача ти даде два-три стикера, връщаш се обратно в годините. Но всъщност това да колекционираш и дори да изработваш уникални стикери въобще не е рядко срещано. Много добри неща може да намериш в книгите Stickerbomb, както и да се запознаеш с тяхната идеология за изработка на лепенки от артисти и по този начин да бъдат съпортвани.

Интереса, който породиха първите лепенки asphalt ни вдъхнови да влезем в колаборация с родни артисти, които едновременно да представят себе си и в същото време да избухнат със супер як дизайн. Резултатите са вече на лице и с гордост може да ти представим първата серия стикери с татуиста и графити райтър – Емануил Сергиев a.k.a. KainOne. Зададохме му няколко въпроса, за да научиш повече за него и творчеството и му.

IMG_5757

Asphalt: Здравей, Кайни, ти си татуист, но правиш и графити, искаме да хвърлим повече светлина върху второто. Разкажи ни кога и как започна с това? 

Кайнеца: Това стана преди около 12 години. Бях 13-14 годишен. Доста отдавна беше!

Asphalt: Как се зариби? Някой сигурно нещо ти е показал?

Кайнеца: Ами… Живея в такъв квартал, където малко „по-рано“ идваха нещата. За стрийт културата като цяло говоря. Имах късмета да познавам правилните хора там. Те ми посочиха пътя, накараха ме да мисля в дадена посока и да търся… Но главно някой да ме е насочил и да ми е показвал – не е! Сам съм си стигнал до това нещо.

Asphalt: А преди това беше ли открил, че можеш да рисуваш?

Кайнеца: Да, от малък рисувам. Завършил съм такова училище – „Николай Райнов“  с живопис и графичен дизайн, 12 години там.

IMG_5744

Asphalt: А практикуваш ли го?

Кайнеца: Не. Живописта я практикувам дотолкова , че го смесвам с друга техника.

Почнах да карам скейт, от там излязох на „улицата“. Всъщност моята първа връзка с улицата е скейта и след това започнах да движа с доста различни и приятни хора. Но в един момент спрях с това мое начинание. Реших, че трябва да рисувам графити. Намерихме се с много готини хора от моя клас, които ме надъхаха супер много. На тях дължа много, защото те ми показаха пътя. Заедно сме били в това. Много тегаво детство сме имали. Цяла София сме обиколили, пътували сме из цяла България. Влакове сме правили по много гари! Спали сме по гари.  Доста страшно детство.

Asphalt: А проблеми с полицията имал ли си? Гонили ли са ви?

Кайнеца: Доста пъти! Някъде около четири пъти.

Asphalt: Под какво име рисуваш? И откъде ти хрумна точно този псевдоним?

Кайнеца: Рисувам под псевдонима Kainone. Измислих го спрямо на буквите, които правя най-добре и така се сглоби. Няма никаква история зад името. Сглобих Kain, а One е като титла. И аз като легендите от Америка реших да си го добавя.

IMG_5785

Asphalt: Помниш ли първия графит, който си нарисувал? Къде и какъв беше?

Кайнеца: Първият графит беше пред нас в училището. Тогава бях с друг псевдоним, все още навлизах и бях още в началото. Бях Stone. Та за графита ми беше много филм. Бях взел три флакона и още не бях пробвал да рисувам на стена. Цветовете бяха Светло зелено, едно малко по-тъмно зелено и светло синьо. И се чудех с кое да направя контура. Разликата между зелените беше малка, не се открояваха толкова много. Сдухах се, че изобщо няма да стане. Бяхме в училището с разни приятели и те ме надъхаха. Бях си взел ръкавици (хахаах) и започнах в едно кюше. Отне ми време, но стана! За първо парче, смятам че стана много добре. Но аз се бях упражнявал много. Поне една година правех парчето само на листа.  Не съм изскачал директно на улицата с някаква идея, винаги съм я пробвал преди това. Но май доста често се случва тази грешка..

Asphalt: Да, виждали сме всякакви грозотии по софийските улици.

Кайнеца: Реших да добия някакво ниво. Радвам се, че имам верни приятели, които малко или много са ми помагали.

IMG_5793

Asphalt: Имал ли си периоди, в които си спирал да рисуваш за по-дълго?

Кайнеца: Ами в момента е такъв период за съжаление. Но правя всичко възможно да съчетавам рисуването с основната ми работа (понеже съм и татуист). Все по-малко време ми остава и нямам тоя хъс и това надъхване, което беше преди години. Преди мислех само за графитите, а сега мисля за много други неща.

Asphalt: Ами нищо, сега идва пролет и ще разцъкаш.

Кайнеца: Лека по лека почва да се завръща тръпката, така че може и да се завърна тежко на сцената!

Asphalt: Ти си част от нашата идея за лимитирани стикери и си първият артист, който сме поканили. Кажи ми защо нарисува точно тези неща? Какво си имал предвид, какво те е вдъхновило?

Кайнеца: Вдъхновява ме това, че точно тая стрийт култура не я приемам като просто култура, ами като начин на живот. Като част от мен. Като религия! Аз съм го сложил в стикерите точно това. Като цяло от там идва тази надъхвация. Изразих това, което аз мисля по-моя си начин.

IMG_5852IMG_5849IMG_5845

Asphalt: Нещо, което много обичаш реално е стрийт културата?

Кайнеца: Това е абсолютно и това ме е изградило като човек. Не съм имал допир до друг начин на живот. За мен това е най-якото и най-доброто.

Asphalt: Предполагам мислиш, че това няма да се промени с времето?

Кайнеца: Ами евентуално да се промени към по-добре. Не виждам друго.

Asphalt: Разкажи ни нещо интересно от преди години?

Кайнеца: Преди години графити сцената беше по силна. Предполагам помните. Имаше състезания, workshops и тн. Много повече райтъри имаше, които бяха активни. Имаше един New York период тук в София. Както знаете от графити филмите – американския стил беше на щати, райтърите се намираха и създаваха крюта. Галерии, депа. Това го имаше и тук. Отиваш и рисуваш на някакъв спот и там можеш да видиш най-любимия ти райтър. И вадиш blackbook : „Моеш ли да ми го тагнеш“. Точно New York shit.

Asphalt: Според теб, зашо умря това?

Кайнеца: Според мен умря, защото на българина много бързо писва. И като почне да се занимава с нещо по-странично, оставя това, което всъщност го е изградило като човек.

Asphalt: Някак си остава на заден план…?

Кайнеца: Според мен големият проблем е, че тая култура не е в ръцете на хора, които наистина могат да боравят с нея. Дори и тъпо звучи, но могат да се изкарват много пари покрай това нещо. Събития, състезания, ще има все повече желаещи. Според мен това може да се промени.

Asphalt: Спомена децата. Според теб сега има ли някакво поколение, което да е силно?

Кайнеца: Ами за съжаление не! Имаше, но лайфстайла им така ги обгражда, че се забравят!

IMG_5737

Asphalt: Сега с кой драскаш? Имаш ли хора, с които излизаш да рисуваш?

Кайнеца: Ами аз имам късмета да познавам всички яки, добри райтъри в България! През всичките години съм се срещал с много хора. Останал съм в добри отношения със всички. Не сме се мразили, защото, нали има и бийфове, кавги. Но аз не съм имал тези проблеми и никога не съм участвал в такива работи. В момента нямам графити buddy, но имам възможността да рисувам с всички по всяко едно време.

Asphalt: Ти си отворен към хората…?

Кайнеца: Да! Ако напиша на 10 човека да ходим да рисуваме, ще се организираме и ще го направим. Никой няма да ми се направи и да ми се надува. И тук говоря за абсолютно всички райтъри! Говоря за райтъри на ниво, които се занимават от много време. Няма да ги изброявам, защото ще ми отнеме доста време.

Лимитираните стикери може да откриете в места като бар Backyard и Мастилница 2. Или питайте някой приятел дали няма да ви даде един.