Не помня момент, в който да съм допускала, че няма да стана художничка.

Харита Асумани е с корени от Танзания, но е родена и израснала в България, където твори. Още от малка е била много активна и се е занимавала с всевъзможни дейности, но рисуването се е превърнало в нейна страст, в живот. Творческият и път стартира от Художествената гимназия в Пловдив, където започва да вижда света с други очи и да се чувства най-сетне на място си. Завършва специалност Живопис, но иска да разшири културата и познанията си. Това е причината да запише Сценография в Художествената Академия. Пътят и минава през магистърска програма Костюмография и няколко опита да рисува костюми за театъра, но споделя , че неуспява да се впише в тази среди. Успоредно с това тя насочва усилията си към участията си в конкурси и изложби, където намира своето място. Харита е от хората, които имат смелостта да си поставят високи цели и да работи за реализацията им. През изминалата година тя успява да осъществи редица успешни проекти и това и позволява да се срещне с невероятни професионалисти и вдъхновяващи артисти.

 

Понеже изкуството ни вълнува, а и намираме това на Харита за интересно решихме да проследим нейния план за действие през 2021 година. Това, което може да сподели с нас на този етап са няколко творчески инициативи, в които взима участие - четири групови изложби, танцов спектакъл и четвъртата и самостоятелна изложба.

 

До 19ти март може да бъде видяна “Поетика на Пространството” в Артцентър Банкя. Проектът се реализира всяка година и има за цел да представи съвременно изкуство на утвърдени и изгряващи автори. Куратор на тазгодишната  изложба е Генади Гатев. Там Харита представя “Синтетично цвете на търпението 2”, втора творба от серия бродерии с това име. Защо бродерия?

Никога до момента не се бях спирала на тази техника, за да изразя идеите си. Март месец 2020 локдаун. Наложи се два месеца и половина да изпитвам връзката си от разстояние. И предими се бе случвало, дори за по-дълго, но тогава бях подготвена. Исках, да създам произведение, което презентира точно търпението. Техниката трябваше да изисква много от него. Ненадейно се присетих за кутия с мъниста, която прашасваше у нас. Това беше, започнах да редя миниатюрни топченца с часове. Прогресът за ден работа беше нищожен, но имаше нещо медитативно и успокояващо, нещо което ме отвличаше от чакането… Тук декоративността на изработката е изцяло концептуален елемент.

‍

‍

“Гранична ситуация - Рисунката в съвременното изкуство ll” е изложба, която може да бъде посетена до 5 Март. Uni Art Gallery е домакин на събитието.  Куратори са Йово Панчев, Биляна Цанова и Иво Иванов. В последния ден на изложбата, част от художниците, ще говорят за рисунката и развитието й.

Творбите, които Харита показва са доста отдалечени от класическото разбиране за рисунка. Те носят послание “SORRY NOT SORRY’’ и “SORRY NOT SORRY 2’’. Подобна творба започва със скицирането и изграждането на единична фигура или няколко, които си взаимодействат. След това се размножават в програма, като се внасят корекции в силуетите, ако е необходимо, за да могат да се застъпват по хармоничен начин. Изгражда се композиция от множество повтарящи се образи. Готовият проект се прехвърля върху хартия ръчно. Резултатът - Харита си прави умножен автопортрет чрез, който се извинява, че не се извинява.

Обичам да мултиплицирам образи. Изкушаващо е да се съревноваваш с точността на машините и също толкова абсурдно. Първата творба от серията SORRY NOT SORRY бе вдъхновена от документи за гей общността по време на социализма. Симеон Василев активист и прецедател на "Фондация ГЛАС'' ми предостави няколко текста, които по-късно участваха в документалната изложба ХОМО СОЦ, през 2019г., организирана от него. Направих няколко произведения, като своеобразна илюстрация на едни мрачни преживявания.

‍

‍

На 22 февруари откри изложбата “Автопортрети вженски род” в галерия Стубел. По покана на художничката Юлиана Текова, Харита и още единайсет други авторки показват начина по който се виждат. Творбите, с които тя участва имат за цел да провокират размисъл, за образа ни в социалните мрежи, ролята, която изиграват лайковете и моделите на поведение, които следваме. Част от концептуалния текст:

 

“Кураж ми е нужен, да споделям пред онези, чиито "like" не ми е гарантиран. На живо е трудно, а толкова ценно. Тук в социалните мрежи е някак "сигурно", много е лесно. Дали всъщност не сме по-честни и открити използвайки клавиатурата? Живите очи поставят на думите филтър. Спираме да си позволяваме дори да мислим нещата, които преди миг сме искали да кажем.”

‍

Март месец се пренасяме в Пловдив за откриването на АРТ ПОЗИТИВ 2021 с изложбата [не]реалност. Тази година събитието, ще се помещава в светлото пространство на Галерия Капана. Художниците-участници ще отговорят на въпроси за проявленията на реалността. Калина Пейчева споделя:

 

“ До колко реалното може да стане виртуално и това задоволява ли човешките потребности към света? Все пак етимологически думата „виртуално“ произхожда от латинското - virtualis, което може да бъде преведено като добродетел, сила, ефикасност и още от средновековието има значението на нещо „като истинско“, което има такава същина и ефект, но не е всъщност такова, защото няма физическа или онтологична реализация. Така виртуалното може да бъде описано и като една чиста потенциалност, която седи в динамично положение спрямо актуалното. От там и философията разглежда мисълта като първата въобще породила се виртуалност, която надхвърля телесното и така осъществява полето на духовното.”

 

Проектите, които ще бъдат представени са избрани на конкурсен принцип и този на Харита е сред тях. Това е първото и участие в изложба на родна пловдивска територия от десет години. Изложбата се осъществява със съдействието на Министерство на културата. Арт Позитив е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте-институт.

В първото шестмесечие на годината Харита е планира още две събития, които носят голяма радост за нея. През април на бял свят ще се появи танцовият спектакъл STATUS, където тя работи като художник на костюмите. С екипа искат да създадат въздействащо представление, което премахва граници, за да превърне различията в цел на общуването, вместо пречка за него.

Това е нещо, в което горя и считам за мисия не само в рамките на спектакъла, а цел в живота ми.

  

И на последно място но първа по важност за Харита е самостоятелна изложба, която готви. Ще вдигне завесите пред своите слабости, с надеждата да падне на меко. Иска да да провокира бъдещият злител да срещне своите най-сладки слабости, за да им се отдаде, поне за миг. За повече подробности около предстоящи събития следете - https://haritaasumani.com