„Дюрер срещу дюнер“ е най-новият проект на Кокимото, специално създаден за пространството на КО-ОП в София. 42-та самостоятелна изложба на автора съдържа серия дигитално обработени репродукции на знакови произведения на Дюрер -графики, рисунки и живопис, в които Кокимото съчетава класическата с популярната култура. Откриването на изложбата ще бъде на 19 януари (вторник) на бул. „Янко Сакъзов“ 17 от 17:00 – 21:00 часа. „Дюрер срещу дюнер“ ще бъде в КО-ОП до 19 февруари.

Посредством намесата си в графичните творби на Дюрер той създава нова идентичност и визуално позициониране на произведенията на автора в настоящето, с ясното съзнание, че този акт ще предизвика конвенционалните подходи на зрителя към класическия творец от една страна и съвременния отдруга. Импулсът за този род манипулация идва от пейзажа на глобално объркване и промяна по отношение възприемането на изобразителното изкуство днес. Докато Интернет донесе отвореност и достъп, наблюденията а Кокимото установиха „основна тревожност“ в разбирането за понятието изкуство. Много фактори от близкото минало досега са причина за това объркване, в резултат на което хората загубиха връзка си зкуството на големите майстори, а навлизането и популяризирането на съвременното ги довърши. Масовата култура се осмива и отхвърля, но именно тя е тази, която е достъпна за всички. Груба, брутална и честна или сладникава, лигава и тривиална, тя ни служи във всяко едно свое проявление, като лесно разпознаваем символ на времето в което живеем.

За да се разбере докрай спецификата на информационното общество, от която се вълнувам в настоящия проект, ще спомена  за разликата, която Зигмунт Бауман прокарва между производително и консуматорско общество в рамките на индустриалното общество. Според него основният принцип на първото е производството (създаването, творчеството), а на второто – потреблението, базиращо се най-вече на изкуствено създадени потребности. Именно на тази съпоставка, но и съжителство се гради проекта „Дюрер срещу дюнер“ - метафоричен сблъсък между два свята, игра на изразния език и визуална импровизация... Целта ми е отвъд всеобхватноста на тона, предоставен чрез творбите в изложбата, контекстуалните алтернативи и изразителна графична система на Дюрер, зрителят да улови „красивото несъвършенство“ в добавената стойност от мен - Кокимото.

Своевременната колаборация между двамата не е случайна. Освен най-добрият майстор на гравюри в света, Дюрер изобретява  артистичния портрет. Ако даваха награди за арогантност, той е щял да има цял рафт. Дюрер превръща себеси в звезда, в собствените си творби, а освен в собствените си произведенияКокимото превръща себе си в звезда и в тези на Дюрер.

Надявам се тази нова, реализирана моя цел, да доведе до по-здравословни разговори и отношение към изкуството - от възвишеното до нелепото - но също така и до по-голямото му разбиране и приемане от онези, които не винаги могат да го изпитат. Това е най-важната работа, която можем да свършим.  

‍