Опознахме Лили първо от Instagram профила й @lilly_of_the_vegan, където неведнъж ни е карала да огладняваме със снимки. Зарадвахме се на естественото продължение Lillyofthevegan.com - блог, посветен на веган храна, живот и всичко свързано с тях. Така знаем, че тя е страхотен инфлуенсър, йога ентусиаст и винаги, ама винаги усмихната. Извън социалните мрежи Лили се занимава с графичен дизайн и е убедена, че е намерила своето място в рекламата. Освен всичко останало има малка фирмичка за дизайн с големи планове за развитие. Очевидно носи много дини под една мишница, и не спира да търси още - мечтае някой ден да стане йога инструктор, и ние сме убедени, че ще го направи. Тя е от хората, които се връщат от Щатите и искат да си хвърлят Зелената карта, защото в България всичко е възможно. Само трябва да ти се работи и да знаеш какво искаш. А семейството и приятелите са по-скъпи от всичко, което парите могат да ти дадат.

  1. Занимаваш се с много неща - реклама, интериорен дизайн, интересуваш се от йога и кулинария, имаш и немалко последователи в социалните мрежи, които очакват твоите постове. Доста неща за 24 часа в денонощие! Как успяваш да съчетаваш всичко, да даваш приоритет на правилните задачи?
  • Напоследък много разсъждавам точно над този въпрос. Невинаги успявам да съчетая всичко и определено при мен работи приоритизирането, а не организацията. Ако не бях вманиачено организирана, нищо нямаше да се получи на първо място. Но с толкова много задачки, срещи, работа и в един момент трябва и да се яде, е напълно невъзможно да си въобразя, че ще се случи всичко, което съм си наумила за деня. Факт е, че понякога се случва. Но един мой ден започва между 6 и 7 сутринта и завършва след полунощ. В понеделник сядам и си нареждам графика в календара, който включва всичко до най-малката глупост. Когато вече знам колко време имам си правя един списък с проектите за седмицата и ги приоритизирам според крайните срокове. В рекламата всичко е за вчера, така че идва и момента за кое може да се свърши най-бързо. За щастие обичам всичко, с което се занимавам и не ми пречи тази 24/7 въртележка.
  1. Споделяла си, че животът ти в Щатите е бил пълен с предизвикателства. Какво ти помогна да се справиш с тях?
  • Приятелите най-вече! По-близките ми приятели вече живееха в Щатите и определено ми помогнаха да не се чувствам като сираче-имигрантче. Животът там толкова те смазва, че дори и едно рамо подкрепа е предостатъчно. Освен това съм ужасно ината и упорита, и не се спирах пред нищо. Бях решила, че щом съм там, трябва да се докажа. По-късно осъзнах, че нищо не е на всяка цена и това ми беше най-големия урок.
  1. Какво те кара да движиш напред, да се развиваш?
  • Това, че наистина се занимавам само с неща, които са ми приятни и ми доставят удоволствие. Винаги искам да видя утре какво ще се случи, с какво ще ме изненада животът и сама се предизвиквам да правя все по-големи крачки. Искам след 20 години да се събуждам с усмивка, да знам, че съм направила каквото мога и да съм спокойна за бъдещето си. Затова правя всичко сякаш няма утре, сякаш е последният ми проект и давам всичко от себе си.
  1. Кое е най-голямото клише, което си чувала за жена?
  • "Това е женска работа" и “Вие жените сте прекалено емоционални”. Обожавам да сглобявам всичко сама, да сменям крушки, да се бутам да поправям, имам пълен набор инструменти и сама си изхвърлям боклука. Това уж не е женска работа, нали?! Смятам, че мъжете се спряват също толкова добре с нещата, които са заклеймени като женски, колкото и ние добре влизаме в “мъжки” роли, когато се налага. А клишето за емоционалността ме дразни искренно. Ако не бяхме такива, щяхме да сме роботи. Просто на нас не ни пука дали ще се разплачем от смях или от тъга.
  1. Какво е посланието, което остави на твоя Converse?
  • Доста се развихрих! Повече рисувам в ежедневието си, затова посланието ми е смесица от рисунки и думи. Светеща крушка със сърчице в нея е моят символ на вдъхновението. Лимончето с ципички от сърчица е буквално това, че колкото и да сме кисели, сме изградени от любов. Лютата чушка е асоциацията ми с изгаряща любов, защото хем искаш повече, хем можеш да се опариш. Ангелчето авокадо е най-любимата ми част! То е твърдата ни обвивка, под която се крие мекотата ни и в сърцевината е бъдещият живот. Ако бях плод, щях да съм авокадо! Разбира се нарисувах и последните си татуировки. Те символизират огън и земя погледнати от една страна, а наобратно са въздух и вода. Балансът, от който всички имаме нужда е комбинация от много елементи и затова ми беше важно да ги има. А и мисля, че жените владеем баланса на много високо ниво с хилядите неща, които ежедневно правим. Думите, които написах, са първичните ми асоциации с жената в мен и въобще – слънце, топлина, прегръдка, ∞ сила, всичко, винаги, навсякъде. А фразата “Добре съм благодаря”, е нещо което винаги казвам вместо “Не, благодаря.” Предпочитам да отговоря положително и без да използвам “не”. Това важи в пълна сила за това, с което ни се налага да се справяме като жени. Винаги сме готови да се отзовем и се опитваме да помогнем на хората да се чувстват по-добре. Било то и с нещо толкова просто.

Интервюто е част от кампанията на Converse “Love The Progress”, стартираща диалог за силата на жените и борбата със стереотипите. Повече за това може да намериш в Instagram с #InMyConverse. Не пропускай да се включиш и в общата ни играта тук за шанса да спечелиш чисто нов Chuck Taylor.

Фотограф: Емануил АлбертЛокация: Metta