Staroburno

Различните емсита от Starobrno Friendly Fire – PARKMAN и ТАХОМА

Starobrno Friendly Fire премина през три основни точки в България и разпали яко зажаднялата за музика сцена. Tурнето започна в Пловдив, а седмица по-късно Велико Търново и Варна бяха подложени под тежък обстрел с римите на Жлъч, Григовор и техните гост емсита. Всяко събитие предложи на публиката различни и невиждани рап батъли.

Вместо бурни редежи и груби лирики, те се засипваха от добри думи и похвали. В Търново и Варна към Жлъч и Григовор се включиха PARKMAN и ТАХОМА – две имена, които все по-често ще чуваш. Младите емсита са изпълнени с желание и енергия да продължават да творят и развиват българската музика, а пред нас споделиха и повече подробности около двата концерта, както и за бъдещите си планове.

Запознай се с PARKMAN и ТАХОМА

asphalt: Какви са първите ви впечатления от концертите във Велико Търново и Варна?

PARKMAN: Разбихме си главите, имам рана на челото, дисковата херния се прояви отново…  (смее се)
Сега сериозно. Беше доста яко. За първи път бяхме на участие извън София и в по-голям град. Дори беше неочаквано добро.

ТАХОМА: И аз мисля така. Даже мога да кажа, че се чувствах като рок звезда. Във Варна се получи наистина супер, както и в Търново също.

asphalt: Остана ли и публиката със същите впечатления? Какво мислите за хип-хоп сцената в Търново и Варна?

PARKMAN: Във Варна със сигурност е много силна. Там хора като Явката, Madmatic, Боро, Ума и Дума, които дори присъстваха на партито, са положили основите от доста време и поддържат нивото. За Търново… В ресторанта, в който вечеряхме, Илийката ни разказваше една стара история от негов концерт, когато са били още с LOGO5 преди 10 години, в същия ресторант са направили пълен погром… почти 2000 души. Та и там със сигурност  я има сцената и то отдавна.

ТАХОМА: Мисля, че тези неща не се забравят. По принцип нямах никакви очаквания за Търново, защото не знаех нищо, но мога да кажа, че бях приятно изненадан. Имаше си хора. За Варна беше напълно очаквано, че купонът ще е голям.

asphalt: В рап батъла кое е по-лесното – да нареждаш опонента или да го съсипеш от хвалебствия?

ТАХОМА: Аз наскоро участвах в подобен батъл и беше с нареждане и мога да кажа, че бях доста слаб. Беше ми за първи път, ако мога така да се оправдая, но просто не бях достатъчно подготвен и не знаех какво трябва да направя. Тук обаче, се получи доста по-лесно, обстановката беше готина и всичко дойде от само себе си. Май ми е по-лесно да съм нежен рапър, отколкото груб. (смее се). 

PARKMAN: Аз мога да почна малко по-отдалеч. Всъщност това не беше нашият първи сблъсък. Преди време имаше един конкурс на Оne Shot и там всеки си пращаше ентрито с някакъв куплет, след като Филеца беше изкарал негов. Аз бях вложил доста старание и имаше 50 човека, от които казаха, че ще изберат трима. Тогава избраха Ясен и още две момчета, а след като той ми взе мястото се чувствах доста зле от този факт. Още по-тъпо ми стана, когато Мати ми каза, че трябва да си правя комплименти с този човек. Но след тези събития, успях да си изградя доста по-обективно мнение и друга гледна точка.

asphalt: Какво ви въвлече в хип-хоп средите? 

PARKMAN: Винаги съм движил с хора, които са слушали много рап. Аз се занимавах и тогава с музика, но по-различна. По-твърда – рок, метъл, но нещата, които правих, ги слушахме аз и още трима души. Така реших, че щом имам да кажа нещо трябва да мина към по-слушаем жанр. Оттогава само се развивам в хип-хоп музиката.

ТАХОМА: Още от много малък разпознах, че това е моят жанр. Запали ме братовчедка ми, която беше приятелка с X-Team. Сещам се, че от там тръгнаха нещата. Края на 90-те началото на 2000 г. слушахме много Nas, Biggie, Dre. Покрай Dr. Dre започнах да обръщам и много внимание на самата музика – как е правил инструментали. С времето разбира се минах през най-различни жанрове – най-вече рок.

asphalt: Кажете малко повече за псевдонимите – откъде идват?

PARKAMAN: Аз ще разкажа за този на Ясен. Той си го е избрал, когато са правили с още един тип парче, което е било пародийно, но не са искали да разкриват истинските си самоличности. Затова от Ясен Таха, които са истинските му име и фамилия, той се е писал Джейсън Тахома.

ТАХОМА: Това е абсолютно вярно. Радвам се, че го помниш. Един приятел ми го измисли тогава и мен ме изкефи. Също има и такъв шрифт, а на индиански означава замръзнало езеро.

За Сашо аз мога да кажа, че той е PARKMAN, защото първите му рапове идват директно от градската градина в Хасково и оттам съвсем логично PARKMAN.

asphalt: А какво мислите за хип-хоп музиката в България? 

ТАХОМА: Според мен е в правилната посока. Донякъде виновен е интернетът, защото с него разпространяваме по-лесно нещата, които правим. Чрез него и хората слушат много повече музика и могат да открият това, което харесват. Друг положителен фактор в България е, че се правят и албуми, което също говори за развитие.

За мен един от най-яките албуми е Петилетката на LOGO5, а оттам нататък идват и другите. На Жлъчката със So Called Crew – Удар, e велик, на Илийката Фалстарт също.

PARKMAN: Аз мисля, че сме стигнали до момента, в който рапът и хип-хопът в България могат да преминат към всички медиуми, в които се разпростаняват. И те наистина много почват да навлизат.

asphalt: Кое е последното българско парче, което истински ви изкефи? 

TАХОМА: За парче не знам, но последните няколко дни слушам инструменталите на Камен a.k.a. WARP, който прави много хубава музика.

PARKMAN: Аз може ли да кажа пас?  (смее се) 

Честно казано не съм толкова запознат какво се случва на родната сцена и от една-две седмици и аз слушам само на Камен албума.

asphalt: Какво е по-важно за вас – звученето или посланието?

ТАХОМА: И двете са много важни. Винаги давам за пример Kendrick Lamar. Ето в предпоследния му албум – To Pimp a Butterfly, инструментално е велик, но в същото време и посланието е велико. Според мен той е от артистите, които засягат по най-добрия и правилния начин проблема с чернокожите. Неслучайно пееха и неговата песен по време на протестите. Като цяло не трябва да се прави компромис нито с едното, нито с другото – и двете са важни.

PARKMAN: Бях попаднал на една статия на Гео Милев за музиката и другите изкуства, в която разказва затова как изкуствата са загубили смисъла си и първоначалния си образ като форма на изразяване. Все пак идеята на изкуството е да изразиш нещо, защото не можеш по друг начин да го кажеш, а днес може да видиш много хора, които пеят, рисуват или нещо друго с една единствена цел – да изкарат пари. Мисля, че рапът намира златната среда между две форми на изкуството – музиката и лириката.

asphalt: Споменахме вдъхновение и Kendrick Lamar. Кои са другите, които също може да кажете, че ви действат мотивиращо?

ТАХОМА: N.W.A. за мен са доста важни и винаги са ме вдъхновявали. Естествено 2Pac, Biggie. А в днешно време – Vince Staples, Tyler the Creator. UK сцената също много ме кефи – Stormzy има доста яки неща.

PARKMAN: Аз ще кажа едно противоречиво Drake. Той може да не е иноватор или много велик, но в същото време е доста добър и усеща накъде вървят настроенията. Друго голямо вдъхновение за мен е Mac Miller.

asphalt: За какво мечтаете?

PARKMAN: Аз мечтая за свобода и да правя изкуство в най-чистата му форма. Да правя това, което харесвам.

ТАХОМА: Не си представям кинти и всички други неща, за които се сещате – няма да им казвам имената. По-скоро си представям да направя нещо, което да остави отпечатък.

asphalt: Какво щяхте да правите, ако не правихте музика?

PARKMAN: Аз преди музиката се занимавах с театър и вложих доста. Но то също не беше като професионално развитие, а повече личностно.

ТАХОМА: Ами ние и сега продължаваме да работим и извън музиката. На мен най-огляма мечта ми беше да се занимавам с кино и не съм се отказал от това. Имам идеи и ще се пробвам да се развивам и в тази посока.

asphalt: Какво да очакваме от вас вбъдеще? 

PARKMAN: Ясен мисли, че децат са супер, така че нещо такова. (смее се)

ТАХОМА: От мен ще има албмум, които трябва да излезе през 2019. Също така подготвям няколко парчета за лятото. За PARKMAN знам, че и той готви нещо, в което сигурно и аз ще участвам.

PARKMAN: Аз доста съм се разпръснал, но това, което се очаква от мен е да се съсредоточа и да покжа на какво съм способен.

 

Снимки: Мартин Груев