image1-7

Скъпи спомени от Малта с евтини самолетни билети

Всички сме чували за нискотарифните полети. Конкуренцията между авиокомпаниите става все по-голяма, от което печели само любителят пътешественик. Пред него в последните години се откриват все повече възможности за близки и далечни пътувания. Под близките визирам Европа, а днес ще се разходим до Малта.

Сещате се за Малта, нали, островната държава в Средиземно море?

image3-2

Да си призная, нямах големи очаквания. И май така и трябва, за да може възторгът, радостта, спокойствието и още все положителни чувства да те залеят изненадващо. Пътуваме с евтин полет за около час, по принцип е повече, но явно нямаше задръстване в небето и хванахме синя вълна (без никакви облаци и турболенция).

Кацаме. О, слънце, здравей, палми, липсвахте!

image4

През цялия престой се придвижваме с автобуси, качваш се само от първа врата и си взимаш билет за 1,50 евро, ако не си за много дълго време (има и карти за повече пътувания). Билетът важи за два часа, което си е чудесно, понякога сменяхме и 4 автобуса с един. Няколко допълнителни битовизми, които са си важни – движението е на обратно (откажете се от рента кар, ние се отказахме от една симпатична Vespa), не навсякъде са с контакти като нашите, ако си имате адаптер, носете си го, ако не, между 2 и 5 евро можете да си купите.

И така, тръгваме с автобуса към хотела, минаваме през хълмисти, оголени райони с ниски къщи, с плоски покриви. Вътрешно си казвам „Пак съм в Мароко!“ и има защо. През Малта е минавал, кой ли не – финикийци, византийци, римляни, араби, французи и това си е казало думата, в архитектурата можеш да откриеш влиянието на всички изброени.

image3-5image2image2-3

Този път хотелът не беше наш избор и попаднахме в малтийския студенстки град (което изобщо не беше зле). А това означава много млади хора, заведения за хранене, клубове, музика. И всичко това на една крачка от голямото синьо.

На нас ни беше близо, но където и да сте из острова, не пропускайте да посетите The Thirsty Barber за по коктейл.  Само с няколко думи ще се опитам да ви опиша атмосферата. Ще започна с 16 януари 1920г., определян като един от най-тъжните дни в историята на Америка, тогава се забранява всичко свързано с алкохол – внос, износ, продажба, превоз –  началото на Сухия режим. Процъфтява организираната престъпност, създават се банди, и се откриват тайни заведения. Ал Капоне, Лъки Лучано, говорят ли ви нещо? Започва да ви се изгражда картината къде сме попаднали – в едно от онези места, които въпреки забраната се продава алкохол, но можеш да влезеш само, ако знаеш паролата. 😉 The Thirsty Barber носи елегантността и интригата на онова тъжно време в Америка. Изберете си коктейл от списъка с имена на босове на мафията и се потопете в друга епоха.

image1-2

Разбира се, не сме пили само коктейли, разходихме се надлъж и шир из Малта, стигнахме и до остров Гозо, който е част от Малтийския архипелаг. Пътува се с ферибот, билета си плащаш на връщане. Освен столицата на Гозо – Виктория и красивата цитадела в центъра й, заслужава си да стигнете и до бреговете, да седнете в някое ресторантче до вълните, да се насладите на гледката, да си поръчате морско блюдо. Да не забравим, добавете и вино, местното ни розе не отстъпваше по нищо на скъпите.

image2-5

image1-6

А сега да се върнем към основния остров, отиваме във Валета, столицата на Малта. Част от сърцето ти няма как да не остане там. Градът е в списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство. За мен беше като естествен декор на исторически филм – малки и тесни улички, стари сгради, част, от които са необитаеми, на места се вижда как е останала само фасадата, а етажите липсват. Градините Барака се делят на Горна и Долна, ако искате да направите панорамни снимки, това са правилните отправни точки. За мен сладоледът е на особена почит, а когато ти го склуптурират под формата на роза, няма как да го пропусна. След като вървяхме без посока под цветните рамки на прозорците на сградите, накрая се наградихме и с една сладоледена роза от Amorino gelato.

image3-6image2-6image1-8image5image2-2image1-4image1-3

От престоя ни в Малта остава малко, хайде да отиваме към мястото, където живее този, който обича спанак. Точно така, в единия край на острова се намира селото на Попай. През 1980г. в един залив с тюркоазена вода изграждат декора за филмовия мюзикъл „Попай“, а главната роля на мускулестия моряк е изиграна от Робин Уилямс. След края на снимките цветното село от екрана е оставено като атракция. 30 години по-късно малките къщички ни очароваха, гладихме с ютията на Олив, пробвахме шапките й, надзърнахме зад завесите на киното. Няма друго място на земята като това, посетете го, за да се заредите с магия и красота.

image5-2image4-3image4-2image3-4image3-3image2-4image1-5

Идва време да се прибираме обратно в България. Със сигурност има доста неща, които останаха скрити от нас, ще дойдем пак.

Остават три часа до полета, ще ги прекараме на една пейка, в парк на брега на морето, леко подухва бризът, тук-там има бели платноходки, които сякаш са застинали в наситено синьото море.

image4-5

В София вали…

Автор: Бистра Божикова

Снимки: Силвана Стефанова