KANYE WEST – name one genius that ain’t crazy

Годината е 2013, часът е след 02:00, a дългоочакваният нов албум на Кание Уест („Yeezus“) току-що е излязъл и звучи on repeat в старата ми квартира.

В същия този момент, аз и съквартирантът ми, вдъхновени от артуърка с червен тейп, подготвяме своя собствена инициатива. Дори днес си спомням в подробности как купихме доста голямо количество червено тиксо, надписахме го с маркер „YEEZUS“ и предприехме своята мащабна операция по разлепянето му из София.

Някои от тях все още са факт

Истинското начало на историята е в годините, когато радио стриймингът беше нещо ново, а аз и връстниците ми правехме първите си стъпки в използването на интернет за разширяване на музикалната ни култура. В тези моменти аз бях едно 14-годишно момче, което търсеше нещо по-различно от заобикалящата го обстановка. Израснах в сравнително малък град, но това никога не ме е спирало да имам желанието да научавам нови неща и да се стремя да съм винаги „в час“ още от ранните си години. Може би затова и не ми отне дълго да открия Кание. Една вечер просто чух „Slow Jamz“ и реших, че трябва да науча повече за изпълнителя, както и други негови неща, които биха ми харесали.

„If you’re a Kanye West fan, you’re not a fan of me. You’re a fan of yourself. You will believe in yourself. I’m just the shot in the morning to get you going to make you believe you can overcome that situation that you’re dealing with all the time.“

Канйе е един от хората с изключително голямо влияние върху живота ми. Това влияние е в директна връзка и с това, което следва по-надолу, когато ще се опитам да разгледам двете константи в общественото мнение във връзка с личността на Кание Уест:

  • Кание като артист
  • Кание като човек

„Rap is the new rock and roll, We the rock stars, and I’m the biggest of them all.“

Той винаги е имал изключително голямо его и това е тайна за малко хора. Първите признаци за това са още през началните му години. Когато е едва на 3, родителите му се развеждат и майка му трябва да го отгледа сама. Този труден период и за двамата оставя в него дълбоката любов и благодарност, които той изпитва и до днес. Детските му години са хаотични, налага се да живее на много различни места, като прекарва половин година и в Япония, където майка му е учител по английски език.

В средата на 90-те, тъкмо навършил пълнолетие, Кание започва да се занимава активно с музика, като главно прави бийтове за изпълнителни от Чикаго. Още от самото начало той търси различното и се насочва към бийтове със соул звучене – комбинация, която е изключителна рядкост за този период. Това не остава незабелязано и той подписва договор с Roc-A-Fella Records през 2000 г. За много хора този успех би бил достатъчен, но не и за Кание. Още от самото начало той подхожда с типичната си увереност и заявява, че освен да продуцира, може и да рапира.

Стига се до ситуация, в която той е бил готов да подпише с конкурентен лейбъл – Capitol Records, за да може да изпълни своята мечта. В последният момент обаче служител на Capitol съветва президента да не подписва с него поради опасения за способностите му в този бизнес. Деймън Даш (съосновател на Roc-A-Fella Records) чува за предложението, но без да знае за допълнителните развития, предлага договор на Кание, в който гарантира, че освен да продуцира, той ще може да издаде и свой собствен студиен албум.

На 23-ти октомври 2002 г. Кание претърпява катастрофа на прибиране от студиото, получава сериозни наранявания и се нуждае от спешна операция на челюстта. Инцидентът го вдъхновява и две седмици по-късно той пуска първия си голям хит „Through The Wire“. Това e и началото, от което той е имал нужда – два месеца по-късно пуска първия си микстейп – „Get Well Soon“.

Още тогава се разбира, че това няма да е само поредният рап изпълнител, дошъл за своите пет минути слава. Ако сега направим разбор на всеки един от албумите му, ще видим постоянната градация в неговото изкуство:

„College Dropout“ (2004) и „Late Registration“ (2005) са първите два албума в дискографията му. Емоцията в тях произхожда от големия брой наболели обществени теми за периода, които той засяга. Успешно използва и т.нар. „skits“ (скечове), които сатирично критикуват много от проблемите на модерния свят.

„Graduation“ (2007) е откровен поп албум, който избягва соул бийтовете от предишните му проекти. Той се съсредоточава по-скоро върху популярно звучене с рок елементи и този албум ражда някои от най-успешните му мейнстрийм хитове.

„808s and Heartbreak“ (2008) е най-революционият му албум. Той носи поредната промяна в звученето и е със силен фокус върху чисто музикалния аспект на песните. През този период електронната музика и интензивното използване на auto-tune стават негови запазени марки. Текстовете са фокусирани върху тъмни теми – загуба, нежелана слава и душевна болка.

В „My Beautiful Dark Twisted Fantasy“ (2010), който е най-високо оцененият му албум, той открито говори за проблемите си с известността, за личния си живот, за първи път споделя и за проблеми с алкохола и наркотиците и изобщо за нещата, през които е преминал в последните две турбулентни години.

„Watch The Throne“ (2011) е проект в колаборация с JAY-Z. След добрите оценки на последния му албум, Канйе е на върха на славата. Постигнал максимума в своята солова кариера, той осъзнава, че пред него остава само една несбъдната мечта – да направи албум със своя идол. Този проект служи за трибуна, от която двамата изпълнители открито заявяват задоволството си от това, че са на върха, но в същото време не пропускат да засегнат и доста от горещите културни въпроси. Ироничното отново в случая е, че след като е бил на върха, Канйе ще започне да се чувства недооценен – истинският му хъс и желанието му винаги да дава нещо ново на своите фенове ще надделеят, с което стигаме до суровата емоция на

„Yeezus“ (2013). Кание просто иска да бъде чут, той е изморен от това, че хората го затварят само в една сфера и го демонстрира с новото си динамично звучене. Тази нова посока е неочаквана дори и за най-големите му фенове, а гневът се усеща във всеки тон. Албумът комбинира множество жанрове – от индустриален рок до хаус и пънк, забелязва се също така и заимстване от американското дуо Death Grips.

„The Life Of Pablo“ (2016) показва човек, който с годините вече е осъзнал какво има и какво може да загуби и който започва открито да показва, че е готов да се отдаде на семейството. Той поема нов път към духовната си вяра – често в песните се забелязва смяна между познатия ни арогантен Кание и непозната за феновете личност, която се страхува, че може да изгуби себе си.

Най-скорошният албум на Кание, „Ye“ (2018), представя сблъсъка между човека отвътре и личността отвън. Проектът се занимава с новите важни теми в обществото, като борбата с депресията, биполярното разстройство и други душевни заболявания. Той започва и за първи път да осъзнава пълната тежест на бащинството, което се отразява в текстовете му.

С експерименталния си подход, широката си стилова палитра и смелостта да рискува, Канйе е отворил много врати за останалите музикални изпълнители. Артисти като Drake, Travis Scott, Kid Cudi, Tyga, Chance The Rapper и много други, го посочват за вдъхновение и причина да започнат да се занимават с музика. През кариерата си той е получил множество признания, от които 21 награди Грами (рекорд за изпълнител в жанра хип-хоп). 10 от 11-те му албума са били на първо място в класацията Billboard 200, а през 2015 година списание TIME го обявява за личност на годината.

„I’m not always going to say things the perfect way, the right way. But I’m going to say how I feel.“

Изпитанията в живота на Кание са и благословия, и проклятие, защото докато човекът е преминавал през постоянни трудности, това е изграждало артиста, влагащ всяка капка емоция в музиката си. Може би затова в своите тежки моменти винаги най-лесно намирам утеха в нея.

Един от най-големите му проблеми е чувството, че индустрията ограничава пътищата му на развитие. Пример за това са първите му проекти с Nike и adidas, посрещнати скептично от хората, които смятат, че той би трябвало да се съсредоточи повече върху музиката си. Ефектът от това са изключително успешни колаборации и с двата бранда, които го превръщат във водещо име в streetwear модата (по думите на самия изпълнителен директор на adidas).

Въпреки всичките му успехи в музикалната и модната индустрия, аз винаги виждам в него първо хуманното и човека, който изразява себе си. Tова е нещо, което мисля, че всички ние трябва да следваме като пример. Трябва да не се страхуваме от промените, да рискуваме, да изказваме мнението си без страх, да не се съмняваме в себе си и да сме готови да се изправяме срещу демоните си.

През годините съм си създал малка традиция да изслушвам всички албуми на Кание преди да излезе новият, за да мога още веднъж да преминавам през еволюцията на артиста и да се подготвя за следващата му стъпка. Тази стъпка е след по-малко от 2 седмици с „Jesus is King“.

Годината вече е 2019, часът отново е след 02:00 и слушам Yeezus, но този път без маркер и червено тиксо

 

Автор: Щилиян Атанасов