Георги Линев за новия албум и успехите зад океана

Добре познатата на всички фраза „И ний сме дали нещо на света“ („Епопея на забравените“ от Иван Вазов) приляга изключително на музиканта Георги Линев. Известен като човекът зад проекта Kan Wakan, Георги отдавна се е отдал на творчество зад океана и кариерата му меко казано процъфтява. Ще споменем само, че неговата музика звучи в най-големия хит сред сериалите Game of Thrones, списанията Rolling Stone и LA Weekly пишат за него, а през 2014 в САЩ подгрява групите Arctic Monkeys и Royal Blood.

За наша радост той не е забравил родната си страна и с удоволствие се връща в България. На 21 май в Sofia Live Club ще представи тройния албум, който завършва в момента –  Phantasmagoria. 

Asphalt: Първа спирка от турнето София – едва ли е случайност? Какви са чувствата ти, когато идваш тук?

Георги Линев: Последните няколко години всяко лято посещавам България и винаги ми е трудно да си тръгна. При тези визити представих и за първи път в София проекта Kan Wakan и се запознах с много талантливи български музиканти. Радвам се, че сега ще споделя това преживяване именно с тях – които съм срещнал в България, с които съм излизал на една сцена, а някои от тях дори са участвали в новия ми албум Phantasmagoria.

Asphalt: Phantasmagoria ти е отнел 3 години. Защо толкова много и кое можем да наречен „фантастично“ в него? 

Г.Л.: Всъщност това са три албума в един. Първоначално исках да запиша няколко сингли, които да пусна последователно. В същото време обаче се раждаха и други идеи и смятах, че също са част от проекта. Също така вярвам в идеологията, че изкуството не трябва да има дата на изтичане или краен срок. Понякога да създадеш произведение на изкуството може да ти отнеме минути, друг път години. Някой го правят само за пари, имат точни срокове за изпълнение и пускат албуми всеки месец. Аз обаче не мога да направя същото с моята музика.

Относно заглавието, значението е поредица от реални или въображаеми образи като тези, които се виждат в съня.. много хора казват, че моята музика извлича визуални ефекти и е кинематографична .. искам слушателите да мислят за албума като саундтрак за техен личен филм.

kw2

Asphalt: Имаш възможността да работиш и развиваш в САЩ. Липсва ли ти обаче нещо от България? 

Г.Л.: Предимства и недостатъци могат да се намерят на всяко място. Честно да ви кажа, след толкова много години в САЩ, България ми липсва доста и се надявам един ден да живея именно там.

Asphalt: Следиш ли музикалната сцена в България, имаш ли впечатления? 

Г.Л.: Винаги търся нова музика. В София сцената е доста разнообразна и се радвам, че нещата се случват и има чудесна музика. Любимата ми местна група е DAYO, техният албум излиза на 6 юни и силно ви го препоръчвам.

Asphalt: Служи ли ти българският фолклор за вдъхновение? Родни мотиви могат да бъдат чути в произведения на много чужди артисти. 

Г.Л.: Това, че западни артисти се вдъхновяват от нея ме кара да се усмихвам. Аз съм горд с българския фолклор, за мен това е част от най-чистата, най-емоционално опустошителната музика, която някога е била записвана. Мисля, че всеки, който се опитва да приспособи емоционалната си дълбочина или да вземе пряко влияние от нея по някакъв начин, се самозаблуждава. За мен всяка музика съществува в открит поток от съзнание, точно като всичко останало, което изпитваме.. и неизбежно, защото съм израснал да я слушам, част от тази фолклорна музика щеше да се превърне в моето подсъзнание и може би да се прояви в път към моята музика. Всеки слушател чува нещо различно и ако някой в крайна сметка забелязва прилика, би било доста невероятно.

Asphalt: Game of Thrones, Rolling Stone, BBC 1 – това са само част от успехите ти. Можеше ли да ги постигнеш, ако живееше в България? 

Г.Л.: Чувството е невероятно, когато хората ценят работата ти и те карат да продължаваш с нея. Смятам че доста зависи от подкрепата от местна общност и от хората около теб. Артистите сме едни от най-уязвимите хора наоколо и трябва непрекъснато да настояваме и да напомняме какво правим и защо го правим. Според мен това важи за всяка една част на света.

Asphalt: А трудно ли е българин да пробие в САЩ? 

Г.Л.: Може да се каже, че е трудно за всеки, независимо от къде си.  Проблемът е, че много българи имат песимистични нагласи. Това е почти национална епидемия и ще бъде така, докато продължаваме да се сравняваме със стандартите на други страни и техния начин на живот. Като някакъв бляскав пример за върхови постижения, а когато реалността е, че много от тези страни са далеч от съвършенство и в някои отношения имат повече проблеми, отколкото ние. Самоувереност е единственото нещо, което стои на пътя на всеки, който иска да успее, без значение от коя страна си.

Asphalt: Какво още искаш ти да постигнеш? 

Г.Л.: Щастлив съм и съм благодарен, че мога да правя музиката, която искам и да има хора, които я оценяват и подкрепят независимо от собственото си ниво на успех. Докато продължа да създавам креативни партньорства с музиканти, които ме вдъхновяват и искат да си сътрудничим, това е повече от достатъчно за мен.

Asphalt: Последно какво да очаква публиката в неделя (21 май)? 

Г.Л.: Очаквам с нетърпение да представя новия си албум „Phantasmagoria“ в Sofia Live Club. Ще има много гости и изненади, както и чудесно подготвеното изпълнение от VJ Полина Герасимова, за да придружи музиката. На живо се определя всичко винаги в зависимост от контекста. За този албум искам да направя нещо допълнително и специално.

Kan Wakan са на 21.05 в Sofia Live Club. Билети по 20 лв. в Eventim, на място: 25 лв.