Владимир Иванов „Гибона“ – От Русе до Европа

Познавам Гибона от доста години и смея да твърдя, че е един от малкото хора, на които може да се разчита за каквото и да било. Ето затова искам да ви го представя.

Той е един от хората, които наистина „бутат“ нагоре скейт сцената в България. Прогресира на дъската адски бързо, но не забравя и по-малките, на които винаги ще помогне. Неслучайно бе потърсен от Nomad Skateboards, за да влезе в отбора им. Определено има хляб в това момче.

14137749_10210020236124522_726525075_n

Ето какво ни разказа той…

– Здрасти Гиби, представи се на нашите читатели.
– Здравейте, казвам се Владимир Иванов. Роден съм в Русе, живея в София по стечения на обстоятелствата, защото тук са най-добри условията за развитие на скейтбординга. Намерих си работа. Имам си квартира с най-якия съквартирант – Марин Сладкаров, оld school скейтър, убива ги.

– Поздрави на Марин! А Гибона откъде идва?
– Идва от брат ми. Той беше Гибона, аз бях малкия Гибон. Но явно го наследих и така и до днес.

– Кажи ти как почна. Знам че си бил гимнастик преди това.
– Ами да, и аз като Марин съм скейтър. Карам от дванадесет години вече.  За гимнастиката какво да ви кажа.. Бях първи клас като си счупих ръката на една поляна в опити да правя салта. Моите родители ми обещаха, че като оздравея ще ме запишат на спортна гимнастика. И така и стана. Седем години съм се състезавал. След това открих скейта и гимнаситката остана на заден план.

– Съжаляваш ли?
– Ами съжалявам, че спрях да тренирам. Трябваше да спра да се състезавам, не да спирам с тренировките като цяло. Имаше много корупция по състезанията, не беше както трябва самият спорт по това време. Минали неща са това, важното е, че продължавам да карам скейт.

14163964_10210020237604559_407087847_o

– И след гимнастиката почна със скейта?
– Ами не, двете се засякоха за една година. Първата година на скейта ми беше доста зле, нищо не ми се получаваше, бях много дървен. И след като спрях гимнастиката нещата потръгнаха!

– Условията в Русе как бяха?
– В Русе беше много яко, като основното място за каране беше Операта. Това беше един от най-яките спотове в България, след НДК, разбира се. Имаше си абсолютно всичко – гранитни ръбчета, хубава настилка. Нямаше никакви проблеми за каране от сутрин до вечер. Много забавни времена! Но по едно време забраниха да се кара скейт в целия център!

– Да бе?!
– Дори започнаха актове да пишат. Забраниха „упражнението на екстремни спортове“. Пълен абсурд!

– Малко по-късно се появиха състезанията в Русе, почти всяко лято. Помниш ли ги?
– Да, имаше, имаше. Но скейт магазинът „360“ затвори, а собственикът му – Макса, се занимаваше с организацията на състезанието. Нямаше как това нещо да продължи без скейт магазин и организатор. А и вече няма как да се провежда, защото скейт паркът е в много лошо състояние от доста време, изобщо не се поддържа. С течение на годините хората  виждаха това нещо и по -малко, и по- малко хора идваха на състезанието. Евала на Макса, че крепеше сцената!

– Настина, евала за Макса! Разкажи за след Русе. Там ли те видяха спонсорите или какво?
– Имаше един тур на Insomnia и Fly Skateboards. И Вальо (Fly Skateboards) директно звънна на Макса (360) с предложение за спонсорство към мен и аз приех. А на следващия ден Марто от Insomnia ми звънна и ми предложи същото. А на мен това си ми бе мечта. И така бях приет в отбора им.

250197_2054439402655_4487037_n 4630_1166881214255_8385065_n

– Кои бяхте в отбора тогава?
– Аз, Моргана, Виктор Бергер, Тошко Харизанов и Стоян Негъра. Mай това бяхме като цяло.

– Помня едно състезание на Insomnia в Хасково преди седем години, горе-долу. Ти хвърчеше от всякъде с 360 флипове.
– Да, като малък се мятах много. То това ми беше основното занятие – да се мятам отвсякъде.

– Как беше в Insomnia?
– Ами там си беше добре, всичко беше наред. Просто, по стечение на обстоятелствата, пътят ни се раздели. Тяхната политика е малко кофти, защото не ти дават да имаш други спонсори, освен тях. Което теб те кара да тъпчеш на едно място и не ти дава никакво развитие. Защото, колкото повече спонсори имаш, толкова по-голямо развитие имаш, защото всеки те подпомага с нещо. Като цяло шансът да се развиеш е много по-голям.

12728916_10208354792809480_3997332826942685156_n

– И сега си с…
– Blok Skate Supplies, Nomad Skateboards, Stinky Socks и Софт Basic Lines.

– Разкажи за всеки? Blok как започнаха с теб?
– С Дидо (основателят на Blok Shop) се видяхме на едно състезание в Габрово и ми предложи да карам за тях. Тогава не му дадох отговор, тъй като бях още в Insomnia. Мина известно време, нещата с Insomnia почнаха да куцат и пак говорих с Дидо. Питах го дали офертата за спонсорството още важи. Той каза „Да“ и още на другия ден вече бях вътре!

– Ти тогава беше с основна марка DGK?
– Да! Както и кецове Supra Footwear. Както и всичко останало, от каквото съм имал нужда! Никога не съм имал проблеми с дъски, обувки. Никога не са ме бавили, ако съм нямал дъска или обувки, или нещо друго. Винаги Дидо ми е помагал и то не само материално. А бе, семейство сме си! „Worst come to worst, my people come first!“ 

– Беше в Kayo Mag заедно с целия отбор на Blok – Blok Boys?
– Дидо е виновен за това. Смея да твърдя, че сме единствените български скейтъри с брутална фотосесия в американско издание!

– А подочухме, че за теб се готви нещо и от Supra Footwear?
– ДААА! С Кени сме много благодарни на Дидо пак! От Supra ни одобриха да сме техни flow карачи. Ще ни подпомагат с обувки.

– И по-късно дойде ред на Nomad Skateboards? Каква е историята там?
– Мартин Дечев от Amnesia ме представи пред Nomad. Те всъщност си търсеха flow карачи, които да подпомагат. Но след като видяха моята част за Stinky socks, направо ме взеха в тима им.

– Това е много хубаво, че гледат и на по-далеч за интернационални карачи.
– Аз, засега, съм им единствения такъв.

– А отборът как е?
– Много големи пичове са! Само да се научат малко на английски. На турнето, като бях в Испания, само си кимахме и се здрависвахме. Но отборът е зверски – добри карачи, много позитивна енергия. И ще се разраства, защото продължават да търсят още карачи.

– И идва ред на другия голям отбор – Stinky Socks. Обаче знам, че историята започва по-отдавна – Ninja Squad. Разкажи как стана всичко…
– Братле, ти къде ме върна….. Миро „Въшката“ от Габрово е човекът. С него сме си много партия и сме си като семейство. Доста често оставах за повече от седмица при него в Габрово и така се запознах с Димо и Ристо от Ninja Squad. Те тамън започваха с внасянето на Ashbury и си търсеха кой да спонсорират. Попитаха ме и аз много се изкефих. И може би оттогава с тези хора сме вечно заедно. И то съвсем нормално беше да бъда и в Stinky Socks. Най-големите ми съпортъри са, много ги уважавам и обичам.

– Тука обаче искам да ми разкажеш и за сноуборда! Един сезон прекара в Банско. Какво се случи там?
– Ехееее… Беше много яко! Липсва ми! Цялата история беше, че с Въшката отидохме в Банско за три дни. Е да де, ама аз си намерих веднага работа при Чоко (Nelepa 2020). Останах да си работя там и изкарах цял сезон в каране. Мега яко време! Братле, наистина, къде ме върна… Най-яката ми зима! Тогава се запознах с абсолютно всички. С Иво Малкия от Габрово. Много обич за това момче! Той си ми е брат и до днес!

– Сега си един от най-развиващите се скейтъри в България, най-проспериращите.
– Щом казваш…

– Ами не бе, то се вижда. Печелиш навсякъде, викат те наляво-надясно.
– Прав си, тази година в България не съм губил състезание.

14139119_10210020236564533_1839782239_o

– А къде беше последно?
– Последно на състезание бях в Париж, на Far’n’High World Cup. Беше много яко, ама останах много разочарован, защото видях мега много корупция и там. Бутаха си французи на първите места. Според мен не беше честно. На Best Trick-a също си пролича супер много, че самото състезание не е както трябва. Точно с един от съдиите седяхме и наблюдавахме – момчето, което трябваше да спечели, не спечели. А наградата взе един французин, на който трика му беше супер sketchy. Беше сложен да, но супер sketchy. И не заслужаваше награда!

– Значи навсякъде има поставени лица.
– Ами, явно да, което е много кофти.

– Всеки си бута неговите хора.
– Ами, виж, примерно в Словения ни поканиха специално Blok Boys да отидем и да караме там. Там нямаше такива изцепки. Всичко беше на ниво.

– Тогава Марти Атанасов спечели първо място при децата до 16 години. Tой за първи път излизаше извън страната, за да кара!
– Разцепи ги! Наистина, малкият ги разцепи много добре!

– А сега на последното състезание в Бургас?
– Ами той дори се пусна с нас, много добре се представи. А е само тринадесетгодишен…

– А ти спечели… Първо място!
– Да, аз взех първо място. Беше много силно състезание, много голяма конкуренция. В България има много силни карачи. А и румънците не отстъпваха. И Yavor Ski, който е американски, хаха!

– Поздрави на американския гамен Явор Вечерников!
– Жив и здрав да е! И да не маже ръба повече!

13418904_10209333297191478_9184204444065461751_n

– И сега, оттук нататък, какво ти предстои? Върна се на бачкане след огромните трипове.
– Да, върнах се да си работя в магазина отново. Очаквам септември месец, да сме живи и здрави, има едно състезание в Австрия, на което искам да отида. Ако намеря естествено финанси.

– Спонсори?
– Ами да, спонсори. Но ще видим дали ще ме подсигурят, че това лято ги измъчих. Тази година доста ми помагаха.

– Това е много хубаво, че спонсорите ти помагат не само материално, а и финансово.
– Да, точно! Много съм им благодарен, на всеки един от тях! Без тях нямаше да мога да направя абсолютно нищо! Нямаше да мога да обикалям.

– А то с обикалянето идва опитът, а с опита – прогресът.
– Точно. Нови хора, нови места. Виждаш някакви супер добри момчета, които карат, но ги няма по видеа, няма ги в интернет… Разцепват!

– Доста време прекара в Гърция миналото лято. Как е там?
– Там е много яко, но е различна ситуацията. Моят приятел от там – Ваго – е най-големият скейтър за мене. На 38 години по такъв начин да продължава да кара… Не е нормално! Дойде в София. Всички го гледаха с изцъклени очи и ме питаха „кой е тоя“. Ами Вангелис от Гърция! Направо ги пръсна!

11133773_10206049376335509_4356486871441734524_n

– Значи оттук нататък чакаме септември месец Австрия?
– Ами да, ако е рекъл Господ, ще ходим в Австрия.

– Иначе сега тук в София?
– Да, засега сме си тука, чакаме още някое състезание. Изкарахме кинти за наема от състезанието в Бургас. Няма да се притесняваме с Марин, ще спим спокойно!

– Марине, да знаеш! Ще спиш спокойно вече!
– Марине, не се притеснявай!

12247164_10207682651606370_6349781229934983819_n

– Кажи няколко думи за скейтпарка в София, „Five High“?
– Много як, просто има още неща да се понаправят по него. Иначе е супер. За мен е най-доброто място в София, където можеш да отидеш да потренираш някъде за състезание. Уредите са си типични за един парк. Евала на Виктор Бергер и Румбата, както и на всички, допринесли за съществуването му!

– Това е първото интервю за нашaта медия. Какво ще ни пожелаеш? Малко си го изпросих тоя въпрос…
– Ахахах, верно ли съм първи, бе?! Успех и бъдете все така истински! Stay true! Истинските ще продължат напред, фалшивите ще отпаднат!

– Братле, благодарим ти за тези думи! Ами, според нас си разказа живота накратко и ти казваме стига толкова.
– Айде, отивам да карам, че не издържам!

14164087_10210020235564508_2145432764_o

Ако искате да знаете какво се случва с Гиби, можете да го последвате в Instagram.

Снимки: личен архив, Ивайло Дончев, Теодор Пеевски, Костас Мандилас, Юси Грзнар, Велико Балабанов, Долорес Алварадо, Яне Голев.