Hit The Streets: Илюстрациите на Stalker since 1993

Хората, които „удрят улиците“ – скейтъри, хиксъри, фотографи, изпълнители, графити артисти и много други. Те са навсякъде около нас, а полето им за изява е именно улицата. Оставят своите следи, променят облика на стрийт културата и помагат за развитието ѝ.

Михаела Караджова, позната още като Stalker since 1993, удря най-често по скицника си. Рисува онези илюстрации на скейтъри, които без съмнение си виждал  – в Instagram и Tumblr профилите ѝ или някъде другаде из интернет пространството и социалните мрежи.

Михаела твори с пълна сила и това не остава незабелязано. Работила е по най-различни проекти – един от тях е немският стрийт бранд Jilt, както и собственият ѝ Skateches.

Хванахме я да си поговорим и да ни разкаже повече.

 

Asphalt: Здравей, как предпочиташ да те наричаме Михаела или Stalker since 1993?

Stalker since 1993: Hallo! Нямам предпочитание, защото аз съм и двете.

A: Кога всъщност стана Stalker since 1993?

Stalker: Първо дойде „stalker“. Един приятел ми го „лепна“, когато рисувах книга посветена на Lawson Taylor . Той смяташе, че е много stalker-ско да рисуваш един и същи човек. На мен само „stalker“ не ми беше достатъчен и го удължих с годината, в която съм родена – да се знае!

A: Да си дойдем на думата, а именно рисуването. От колко време се занимаваш с това и как започна?

Stalker: Цялото ми детство го помня така – изкуство и музика.

В изкуството имах много добър пример през детството си. Като бяхме малки със сестра ми, мама разпъваше един голям бял плат в хола, пускаше проектора и ни прожектираше най-различни филмчета. Помня много ясно тези дни. Както помня и аромата на стария проектор и кутията, в която стояха филмчетата. Имахме цяла библиотека с книжки, пълни с илюстрации, които буквално се разкъсаха от гледане.

От друга страна, израстнахме в семейство на музиканти – дядо ми и баща ми. Музиката винаги е звучала в дома ни – репетициите на баща ни, плочите, концертите. Така всякакви изкуства са били винаги на почит в нашето семейство.Мисля че от това детство започнаха влеченията ми по изкуството. По-сериозно се захванах обаче, когато бях в училище – някъде около 8-ми клас.

A: Защо рисуваш предимно скейтъри, какво намираш в тях?

Stalker: Като хипноза е. Нямаш обяснение за това. Просто те привлича. Откривам в тях много неща, които аз бих искала да притежавам и понякога „не ми стиска“ – свободата, спонтанността, силата, вярата, упоритостта…

A: А ти самата пробвала ли си да караш скейт?

Stalker: Пробвах и паднах много лошо. Може би ще го пиша в „2018 must do“ списъка.

A: Разкажи как ти се случиха нещата с Jilt? Те ли се свързаха с теб и продължавате ли да работите и сега?

Stalker: Паскал Ребер – човека, който е основал Jilt ме добави във фейсбук. По принцип избягвам да приемам хора, които не познавам лично, но него го приех. Тогава той ми писа, че е попаднал на моите илюстрации и че много му харесват и ми предложи да направим колаборация. Направих стикери и няколко илюстрации, като той ми даде пълната свобода да правя каквото искам. Одобриха ги и така започнах да рисувам за тях, като правилото да рисувам каквото ми хрумне остана. Последва интервю с тях и още илюстрации. В следващите такива винаги имах поне един герой облечен в Jilt. След време Паскал ми изпрати кутия пълна със стикерите, които бях направила за тях и тяхния мърдж. Почувствах се като спонсориран скейтър хаха. Беше страхотно!

След това, той ме включи в един друг проект, който се казваше „7 артисти – 7 държави – 7 дни“  . Всеки артист имаше определен ден, в който да споделя своя илюстрация с описание и техника на изпълнение. Всички бяхме от различни държави с абсолютно различни виждания и стилове. Уникален проект, който продължи около година.

В момента не работим заедно с момчетата от Jilt, но поддържаме връзка и ще направим нещо в близкото бъдеще, със сигурност!

A: От работата си с тях мислила ли си да направиш собствен бранд? 

Stalker: Преди няколко години рисувах една илюстрация с двама скейтъри облегнали се на витрината на скейтърски магазин. Трябваше магазина да си има име и дълго време мислих какво да е то, и нищо не му хрумваше. Накрая написах Stalker. Това беше момента, в който се замислих над тази идея за бранд. Сега почти всичките ми герои са облечени по stalker-ски, но да кажем – one thing at a time. Някой ден и това ще стане!

A: Говорим си за изкуство и се сещам, че не мога да пропусна да те питам кои са хората, които те вдъхновяват? Кои са любимите ти артисти?

Stalker: Моят пръв учител – буквално и преносно е сестра ми Борислава Караджова. Може да чекнете Instagram профила ѝ. Тя също се занимава с дизайн и илюстрация. На първо място посочвам нея като човек, който ме вдъхновява, защото мога да „следя“ целия процес отблизо. Останалите са: Jean Jullien,  Kyle Platts, Sam Taylor, Ricardo Cavolo, Mattias Adolfsson.

A: С какво се е захванала Stalker since 1993 в момента? 

Stalker: „Skateches vol.2“

A: Щяхме да забравим. Какво e Skateches и къде всъщност може да видим vol. 1?

Stalker: “Skateches” e проект, който започнах на шега, рисувайки около година за него. Казвам на шега,защото не беше планиран проект – той сам си стана такъв .

Представлява zine, посветен на скейт културата и лайфстайла, оформен като скейт списание. Името му произлиза от сбора на двете думи skate” и sketches”(от англ. Скици) . Скиците имат за цел да нарисуваш определен вълнуващ момент набързо, защото този момент не трае дълго, а искаш да го запомниш. Точно затова илюстрациите, присъстващи в списанието, обхващат моменти от живота на скейтърите, които аз смятам за вълнуващи и интересни. „Малките” моменти, които на пръв поглед не са кой знае какво, но след време разбираш колко големи и значими са били, и ти става мило и драго на душата.

Засега “Skateches” е само онлайн, но много бих искала да оживее и на хартиен носител, а някой ден  да е и реално скейт списание с интервюта, фотосесии и други.

Може да се види онлайн тук.

A: И накрая, тъй като си силно въвлечена в стрийт културата какво е мнението ти за сцената в София?

Stalker: Все по-добре и по-добре става. Нещата се задвижват – с леки стъпки, но стабилно.