Hit The Streets: Даниела Йорданова

Хората, които „удрят улиците“ – скейтъри, хиксъри, фотографи, изпълнители, графити артисти и много други. Те са навсякъде около нас, а полето им за изява е именно улицата. Оставят своите следи, променят облика на стрийт културата и помагат за развитието и.

Представям ти Даниела Йорданова – момиче на 22 години, което упорито иска да развива страста си към фотографията и грима.

Преди време попaданaх на Instagram профила sucks2beyooou, който ми се стори интересен и последвах. След може би около 2 месеца упорито „нахлуване“ в нюз фийда ми, реших да направя леко проучване. Разбрах, че профилът е на Даниела Йорданова, момиче, което слуша музиката, която аз харесвам, облича се по мой вкус, има оношение към културата, но интересното беше, че никога не я бях виждала на живо. Реших, че искам да се запозная и се свързах с нея. Оказа се още по-интригуващ и приятен човек, отколкото предполагах.

А сега запознавам и теб.

Asphalt: Как откри страстта към фотографията?

Даниела: Бях много малка, още преди гимназията, когато майка ми си беше взела едно Sony, което тайно ползвах да снимам буквално всичко вкъщи. Явно не достатъчно тайно, след като се сдобих с апаратче тип сапунерка малко след това. С него разцъквах няколко години, докато се сдобих с dslr, а след като го получих за 13-14-тия си рожден ден преминах на аматьорско заснемане на безброй скейт състезания и домашни партита, концерти и т.н, което събуди интереса ми към портретната фотография, работата с модел и разбира се проклетите селфита.

wwebres668A9723webdblIMG_0429web668A9767

Asphalt: Знам, че си учила в Англия. Защо избра да заминеш там?

Даниела: Като завърших гимназия в Пловдив ми се искаше да се преместя някъде по-далеч. Чувствах, че би било крачка назад, ако не видя свят в следващия етап от обучението си. Върнах се за година в Хасково, където съм отраснала и след месеци в разсъждения, съмнения и проучвания, с помощта на цялото ми семейство избрах обучението в Англия. От години мечтаех да гримирам и да правя прически, а в Англия има няколко университета, които предлагат такъв курс. Изрисувах лицата на най-близките си приятелки, снимах ги и кандидатствах на различни места и с фотография и с грим. Приеха ме в няколко университета и реших да избера грима пред фотографията. Идеята ми беше да науча нещо ново, което не бих имала търпението и материалите да развия самостоятелно, както до момента бях имала със снимането.

Asphalt: Какво научи там?

Даниела: Ооо, ще спомена най-ключовите неща, научих найстина безумно много. Изучавах изкуството на грима и прическата чрез технически, практически, теоретични и исторически уроци и лекции. Като трите години ми дадоха повече от основите за мода, театър, кино и телевизия. Но няма смисъл да изпадам в детайли за техническите и теоретичните моменти. Най-силните уроци бяха в моменти на практика. Лидерката на курса, всичките ментори и лектори от самото начало ни казаха много кратко и ясно: “Пригответе се да работите с различни партньори всеки час”, което породи някакъв хаос, тъй като почти всички се бяха нагнездили на групички от първия ден. И през трите години не спряха да ни разместват и да ни бутат за колаборации с други хора от съседни курсове с думите: “обменяйте информация, учете се едни от други, експериментирайте”. Тези, които работиха с различни хора всеки ден и взимаха участие във всичко, вдигнаха нивото си за отрицателно време. Докато хората, които предпочитаха да си бачкат с едни и същи познати лица или сами, някак си тъпчеха на едно място и нямаха много прогрес. Това ми беше най-силният урок.

5431

Asphalt: Защо реши да се върнеш?

Даниела: Не си бях идвала, докато траеше обучението ми. Преди да се дипломирам имах малко свободно време и се върнах в началото на това лято. Видях много надъхани млади хора, видях промени от последния път, в който съм си била тук, усетих подкрепата на познати, приятели и най-вече семейството ми. О, и климата… бях забравила колко е яко да не вали всеки ден. И то това ми трябваше. Върнах се в Англия с идеята да остана там, но си взех дипломата и бързо се завърнах тук. Не бях уверена дали е добро решение, но почти всеки ден се убеждавам, че е.

Asphalt: От какво черпиш вдъхновение?

Даниела: Вдъхновявам се от всичко. Музика, движение, архитектура, текстури, форми, силуети, филми, понякога даже просто добре структорирани изречения ме вдъхновяват. Идеята за пресъздаване и на персонажи ме вълнува. И не говоря за имитация, а за деконструиране и изграждане на нова форма на това което вече е правено. Реално що се отнася до мода, всичко се върти и тези неща, които са “новите тенденции” са просто нова версия на това което е правено вече хиляди пъти. Отдавна съм облъчена от кадри на филма „Neon demon“, който е сниман на безумно красиви локации. Много ме вдъхновиха красивите изпипани кадри, показващи грозни стериотипи за красотата и модната индустрия. Та за хелоуин снимах нещо пряко свързано с тази тема и след като направих снимките забелязах още куп препратки към филма, които дори не бях замислила.

Asphalt: Какви са твоите цели?

Даниела: Научих се да не си поставям прекалено ясни и строги цели. Искам да снимам, по цял ден, не всеки ден хаха. Една цел би ми била да снимам корица за нещо. За какво и каква нямам идея. За момента целя да приложа 8-те смислени години обучение в изграждането на нещо, което да раздвижи интереса на по-голям спектър от хора към изкуството.