Жлъч и Григовор за Различно. Чешко.

Повлияни от цялата философия на Starobrno, ние от asphalt открихме много прилики и една обща цел – да представяме различното, коетo ни заобикаля, на аудиторията. Така от днес asphalt ще бъде мястото, където Starobrno ще разказва своите истории, ще споделя интересите си и това, от което се вълнува.

Без съмнение първата история, която най-много пък вълнуваше нас, бе как Жлъч и Григовор са се забъркали в проекта.

Познаваш и двамата добре, знаеш, че отдавна са стъпили здраво върху родната хип-хоп сцена, но сега идват за много повече. Жлъч и Григовoр се замесиха с нещо друго и това е различната кампания на Starobrno. Те написаха всички онези кратки текстове, които се появиха главно по спирки и на някои други места. След това логично записаха целия текст под формата на песен и го пренесоха в доста нетрадиционна за нашия ефир реклама. Сигурно си виждал версията ѝ по телевизията, но ексклузивно сега ще ти покажем целия вариант без изрязани кадри, за да добиеш пълна представа какво е Различно. Чешко.

Освен текстовете и рекламния клип, Жлъч и Григовор се заемат с още едно предизвиактелство. То се нарича Starobrno Friendly Fire и в продължение на няколко седмици те, заедно с още няколко изпълнители, ще обиколят 4 български града за нечовешки рап концерти, батъли и каквото там се сетиш, а накрая ще завършат обиколката си в София. Първата дата вече е обявена – този петък в Пловдив, а повече за събитието може да научиш тук.

А ето какво си разлафихме с тях на по brno…

asphalt: Пичове, направо към главния въпрос. Как се навихте да участвате в кампанията? 

Григовор: Поканиха ни и ние се навихме.

Жлъч: Аз ще довърша изчерпателния отговор на Илийката.  Истината е, че от много време лично аз се кефя на Starobrno като бира. Спомням си още времената, когато нямаше бутилирана и беше само наливна. Това, което се случи сега, е абсолютен win-win и за двете страни, тъй като аз четири години прекарах в рекламата, но не успях да направя и една реклама, която да ми харесва. Tака, когато ни казаха, че искат ние да напишем всичко, просто казах на Илийката, че тук реално има шанс да направим нещо, което след време да ни радва, че сме били замесени.

asphalt: А би ли се върнал отново в рекламата?

Жлъч: Честно казано не знам. Засега съм в нещо като творчески отпуск и времето ще покаже. (смее се) 

asphalt: Какво ви вдъхнови да напишете текста? 

Жлъч: Гледаме да имаме свободно време, в което да правим готини неща, защото обикновено ежедневието ни е изпълнено с тъпи неща. По принцип и в тях има вдъхновение, но поне според мен, когато имаш покой можеш да помислиш върху нещата, които ти се случват, и просто да направиш нещо яко от тях, ако имаш изобщо нещо за казване. Засега това с нещото за казване не е било проблем, винаги има какво да кажем и се надявам така да остане до 70-80 годишна възраст, когато естествено още ще правим хитове.

asphalt: А къде най-често намирате източниците на вдъхновение? 

Григовор: Може да го откриеш навсякъде – във всеки човек, всяко място, зависи само дали си в подобно настроение. Защото има такива моменти, когато се чувстваш готов да напишеш нещо и в повечето случаи имаш прилив на творчески дух.

 Жлъч: Бих го описал като глад и в един момент си казваш: „Ей сега бих се нахранил!“.

asphalt: Всъщност отне ли ви много време да напишете текста, или се случи лесно и от само себе си?

Григовор: Ами бих казал да. Повечето неща идват от само себе си. Ако е хубаво, със сигурност си тече като река свободно. Не мисля, че нещо е трудно, дори когато пиша текстове по 16 пъти, го правя, защото искам накрая резултатът да е по-добър, а не защото ме затруднява. Правя това, което искам, така че няма как нещо да ми е трудно.

Жлъч: Единствената трудност, която може да се създаде е, ако някой ти казва какво точно да напишеш и ти задава рамки, но ако беше така, ние нямаше да се навием.

Григовор: По-скоро предизвикателство, нека така да го наречем. То не е трудност, а е интересно и ние винаги сме готови за предизвикателства.

Asphalt: В този дух на разговора се сещаме за една от любимите ни фрази: „Дошъл съм за много повече“. За какво повече сте дошли вие? 

Жлъч: С това искаме да покажем, че за нас Starobrno не е просто един проект, не е най-обикновена работа. Ние го направихме и ще продължаваме да го правим, защото искаме след нас да остане следа и когато погледнем назад да знаем, че има нещо.

Григовор: Реално всеки му според нуждите – едни го правят, защото трябва да работят, докато други имат нужда от нещо повече и в този смисъл: „Дошъл съм за много повече“. Аз лично имам нужда да правя нещо, което да ми харесва, а не просто да работя, защото, ако просто работя, няма да ми е интересен живота… Ще е скучен, така че ние сме късметлии.

Asphalt: Защо обаче го определяш като късмет? Имам предвид, ти го искаш и затова го правиш.

Григовор: Да, зависи от теб, но от друга страна зависи и какви родители имаш, как са те възпитали, от какво семейство си и така нататък. И така, когато си имал късмета да се родиш в семейство, което ти показва правилните неща и не ти дъни поп-фолк, значи си късметлия.

Asphalt: Вие споменахте, че искате да оставите наследство и нещо зад себе си. Ако трябва да си говорим за вас след 40 години, с какво искате да ви помнят? 

Жлъч: Аз сигурно ще се опитам да създам нов жанр в музиката… Идеята ми е, че аз съм човек, който много обича да е в комфортната си зона и едновременно с това знам, че е тъпо. Като излизам извън нея се чувствам също много добре и гледам да балансирам между тия две неща, доколкото е възможно, тъй като те си противоречат. Най-вероятно за в бъдеще ще ставам все по-тъп и смел до някаква степен, в която ще създам някакви безумия, които не съм много сигурен дали ще бъдат одобрявани, или не, но няма да ме интересува и ще съм преценил със сигурност, че са правилната следа.

Григовор: Това, което оставиш, според мен по някакъв начин трябва да помага за еволюцията на човечеството, колкото и да е отегчително да си говорим за такива неща, но все пак, по някакъв начин трябва да повдигаш тази планета нагоре… В този смисъл, ако това, което ние правим или аз правя, помогне на някакви хора да се осъзнаят къде се намират, бих бил много щастлив. Дори и да е само един човек, пак бих бил доволен…

Жлъч: А ние със сигурност сме запалили много хора… Поне 20 (смее се) 

Asphalt:  Жлъч, ти в момента водиш и радио предаване с Мартен, което има точно такава цел – да научи и да покаже на хората какво е хип-хоп музиката. Би ли споделил и нещо около това? 

Жлъч: Да, абсолютно. Идеята беше на Мартен и основната му цел е да покаже на масата какво е всъщност този жанр. Да им даде достъп до всякаква музика, която е стойностна, защото в един момент хората си помислиха, че е яка само тази лъскавата, която се върти навсякъде, а други пък, че само ъндърграунд е по-добрата. Всъщност не е така, има много и различни записи, които хора като нас, постоянно работещи с това и занимаващи се с музика, могат да покажат на останалите, защото все още се въртят едни клишета, къде, от кого и за какво е създадена хип-хоп музиката. И сега някой трябва да обяснява и да се прави на професор, но аз съм абсолютно окей с тази роля и съм готов да свърша съм готов да свърша „мръсната работа“, защото най-отговорно бих заявил, че много малко хора реално знаят нещо за този жанр.

Григовор: Абсолютно. Реално трябва да прокараш съобщение и… Не знам дали трябва да образоваш, или по някакъв начин да преподаваш морал чрез тази музика…

Жлъч: Не морал, а вкус.

Григовор: Да, точно… Той вкусът се възпитава по някакъв начин… Моят пример е от баща ми, от него тръгна всичко. Той ми показа едни неща и след това аз сам намерих пътя към други… Та това би трябвало да е идеята и ще бъде супер да продължава да съществува предаването.

Жлъч: А то ще продължава да съществува не само като радио предаване, защото при първата по-добра възможност ще го превърнем и в платформа за събития, и ще се опитаме да го разширим много.

Asphalt: В едно предишно интервю се беше говорило, че сте опитвали да направите нещо като Street Art академия? 

Жлъч: Това всъщност се опитваха да го направят едни мили хора, които не съм виждал от години. Бяха се засилили, само че май не беше времето тогава… Аз също бях много по-неопитен като рекламист да речем и не успях да им помогна с това как да го комуникират… Иначе, да, идеята беше яка… Всъщност единият от замесените беше човек, който озвучaва реклами… В телевизията е много сериозен, озвучава сериали главно… И той, и жена му бяха тръгнали да правят тази академия, в която имаше графити уроци, диджей уроци, бийтбокс и така нататък. Реално можеше да се запишеш и да научиш как се правят някои неща… Аз също щях да съм част и да преподавам рап там, колкото и смешно да звучи, а то всъщност не е, дори е доста серизоно и го разбираш, когато задълбаеш в него.

Григовор: По всичко личи, че доста хора трябва да научат как става…

Жлъч: Всъщност дори бих го направил точно сега, защото има хора, които изскачат, слушат ги и ги харесват, но можеше просто продуктът им да е много по-добър, ако малко повече бяха слушали музиката и по-малко се бяха заплесвали по глупостите около нея. Защото това е проблемът на рап музиката, че има много глупости около нея – дрешки, салтанати, физиономии и хората изпускат есенцията, а на запад не е така. Без значение дали говорим за ъндърграунд, или пък комерс, има една есенция, която всички притежават и следват, докато тук тя липсва.

Asphalt: Добре, тогава в такива условия как се прави различен хип-хоп? 

Григовор: Ами много по-лесно, поради наличието на всички тези неща, ти разполагаш с доста свободен материал, с който да работиш, и дали ще рапираш за рап, или ще рапираш за тъпите неща в живота… Ако решиш да правиш едно от двете, почвата е изключително плодородна… Ако искаш да пееш за хубави неща, позитивни и по някакъв начин да караш хората да се чувстват добре, е малко по-трудно, но също е възможно, стига да си държиш главата над глупостите. И да, според мен една идея по-лесно е.

Жлъч: Отделно, така изпъкваме много по-лесно, когато правим нещо интересно.

Asphalt: Тоест може ли да говорим за някакво възраждане на хип-хоп музиката в България, или просто сме стигнали до място, където сме ударили тавана? 

Жлъч: Според мен нито едно от двете. По-скоро… Ренесанс не става с 10 човека, ако ме питаш мен, защото според мен толкова са хората, които правят интересни неща в България, които си стурва да бъдат въртяни и които аз лично смятам да си пускам… Таванът не съществува, но отделно от това сме много далеч от някакъв звезден момент… За пример ще дам наградите, които тук си раздават вече 5 години, и се питам за какво всъщност ги раздават… Няма достатъчно свършена работа, за да го правите…

Asphalt:  Все пак не е ли добре, когато има стимул?

Григовор: Ти, ако се стимулираш от това, трябва много сериозно да се замислиш дали въобще трябва да си жив… Просто на мен ми е странно, изглежда ми малко изкуствено и пластмасово.

Жлъч: Да, защото хората, които реално трябва да раздават статуетки, те не са в това жури и общо взето всичко изглежда нагласено и реално няма смисъл.

Asphalt: Тогава от какво всъщност имат нужда артистите тук?

Жлъч: В България трябва да се стимулират хора, които наистина искат да се занимават с изкуство. И това е нещо, което няма да стане с наградки, може би няма да стане и с училища по рап, аз не знам как ще стане, не съм аз човекът, който знае или просто не е момента, но мисля, че това би засилило нещата. Хлапета, които са погълнати от средата, да се измъкват от нея чрез изкуство. То това е идеята на тази музика, тя така е възникнала, но всички забравят и си мислят, че е нещо друго, а тя е това – да правиш от нищо нещо.

Григовор: И ако се появи адекватна критика, която да насочва, да дава посока на някои хора… Естествено това трябва да са хора, които знаят какво говорят и са слушали много музика. Защото не става някой, който е слушал само DJ Bobo, да ти обяснява кое е яко и кое не. Според мен има достатъчно адекватни слушатели в България, които няма нужда да се занимават с рап и да са рапъри, и които могат да насочват изпълнители като нас. Все пак и ние сме хора, не сме защитени от това да направим нещо тъпо и да стъпим накриво. И ако има хора, които да казват – това не става, а не всички само да те потупват по рамото или пък другата крайност, да не говорят за теб, тогава нещата може и да се получат.

Жлъч: За жалост по много странен начин се развъртат парите от музика в България и реално затова нямаме музикална журналистика… А това е супер сериозно.

Asphalt: А кои са по-добрите рапъри в България от вас?

Жлъч: Хм… ами зависи за какво говориш. Аз много пъти съм го казвал и ще продължавам да го казвам, че единствената рап група в България, която е направила стил, на който след това много хора да подражават, и е направила супер римите, и е имала мега редежите е Ъпсурт. Това за мен са единствените хора, пред които лично аз бих замълчал. Всички останали мисля, че мога да ги разкритикувам много лесно и мога да ги бия по точки, ако се налага. Но мисля, че едиственият по-добър рапър в България от мен е Илия Григовор…

Григовор: И то в дадени ситуации, в повечето случаи емси Жълъд е човекът. (смее се)

Asphalt: Често ли оставяте слънцето да ви свети в очите?

Григовор: Дори и сега

Жлъч: Аз понякога само…

Asphalt: И до какво води това?

Григовор: До ослепяване… (смее се) 

Asphalt: Следващата седмица вие ще поддържате Instagram профила на Starobrno. Какво може да очкаваме?

Григовор: Ами и ние самите не знаем какво да очакваме. Със снимките сме… Или сме на някакво друго ниво, или сме много зле… Не знам, не мога да преценя.

Жлъч: Ще се опитаме да не подбуждаме хората към масови демонстрации, към анархизъм и склонности към преврати и метежи. Най-вероятно ще бъде шарено.

Григовор: Ще си гледаме кефа, както винаги и ще гледаме да е смешно.

Asphalt: А какво да очакваме от Starobrno Friendly Fire? 

Григовор: Само позитивизъм и любов за всички.

Жлъч: Ще оставим в тайна основните неща.

Asphalt: Какво ново може да очакваме от вас?

Григовор: Албум, който още не сме решили как ще се казва.

Жлъч: Албум, който всъщност има доста имена. Първото работно заглавие е Глас от улицата (този път е лично) (смееят се).
Това е твърде добро заглавие от нас.

Григовор: Не знаем дали лятото ще излезе, или септември, но половината вече е записан. Като може да се очакват и някои други неща, стига да успеем да ги направим.

Asphalt: Как се печели, когато всички е изгубено.

Григовор: Лесно отново, тъй като, когато нямаш нищо, всичко е печалба. Всичко е победа, когато нямаш нищо и отново да се върнем на това къде сме се родили – тук много хора нямат нищо и знам, че не е яко да се каже, но ако успееш това да превърнеш в позитив, най-вероятно ще ти се случат много хубави неща.

Жлъч: Аз бих казал същото, но без да твърдя, че не яко да се каже, даже мисля, че е задължително и не виждам никакъв друг изход, когато си в трудност и немотия, тъй като отговора можеш да намериш само в себе си, той няма да дойде от никъде другаде. На мен всъщност доста ми харесва този ред от текста, напомня ми за мен, че трябва да се радваш, когато побеждаваш и трябва да си благодарен. Колкото по-често се сещаш да си благодарен, толкова по-често ще ти се случват яки неща.

Asphalt: Кои са Григовор и Жлъч извън музиката и сцената?

Жлъч: Аз въобще се чудя има ли ги извън сцената…

Григовор: Всичко, което не е в музиката, е в живота. Аз гледам в музиката да оставям най-добрата версия от себе си, оттам нататък всички гадни и тъпи неща си остават извън нея, въпреки че понякога влизат и в нея.

 

Жлъч и Григовор, заедно с Гена, R.O.S. и Пинги са този петък (20 април) в клуб VOID Пловдив на Starobrno Friendly Fire. Повече за събитието тук

Снимки: Мартин Груев