Георги Димитров

Георги Димитров – странен, но свеж

Георги Димитров, познат на много като Жоро „Банана“, е един от любимите ни хора. Познаваме го от около 10 години, през които го видяхме как израства от млад ямболски метъл-ентусиаст до зрелия мъж, с ясна представа за себе си, който е в момента.
Малко са хората между 25 и 30 годишна възраст, които знаят къде се намират в живота, а още по-малко са тези, които знаят какво искат от него. Георги е човек, който определено има какво да разкаже за себе си, за българската сцена и за простите отношения между хората. Подлъгахме го на обяд с бургери и му зададохме няколко забавни и неудобни въпроса. Ето какво ни отговори той:

– Кой е Георги Димитров?
Всеки човек търси себе си цял живот и е една необятна приказка. Иначе Георги Димитров е нормален човек, метъл, от малък град. Работя по 40 часа в седмицата в IT/Sales/Marketing сферата и в свободното си време съм вокал на Expectations, Покой, правим концерти със Strange & Fresh Bookings и общо взето гледам да съм зает винаги, защото човек трябва да поддържа живота си активен, за да бъде ползотворен. Не обичам да стоя много на дивана, освен ако не пуша трева и не ям пица, хаха.

– Ако трябваше да се опишеш с 5 думи, кои щяха да са те?
Дебел, луд, несигурен, активен, постоянен.

– Какво е за теб музиката?
Всичко! И най-главно е като будилник. Всяка една песен, всеки един проект ми дава различна атмосфера и различна идея и доста често ми показва правилния път и затова ме буди.

– Как започна музикалната ти кариера?
Дълга история. Докато живеех в Ямбол и бях в гимназията срещнах съмишленици-метъли. Запознах се с Гошо „Носа“, бях с анорак на Whitesnake. Той е човекът, който, ако не бях срещнал, нямаше да срещна хората, с които си направих първата група, на радиаторите в Първа езикова гимназия.. Та стана така, че бяхме компания, никой не знаеше да свири на нищо. Ивайло (Expectations), първият барабанист, с който свирихме ever, му казахме „ти ще свириш на барабани“, а той така или иначе вече имаше някаква идея, че иска да стане барабанист. Само май Мишо (The Dying Balance) беше свирил леко на акустична китара и беше ходил на уроци. Купихме китари за 100 лв., някакъв Fender Squire, супер зле. След инцидент с момчето, което гласяхме да е вокалист, всички казаха „ти ще пееш“ и до тогава не знаех, че мога да го правя. Почнах да се упражнявам и Ямбол понеже е малък град, няма много какво да правиш, а и тогава не съм ходил да се занимавам с момичета, свирихме по 3-4 часа всеки ден. И в един момент се научихме да свирим, започнахме да правим мини-турнета по 2-3 дати – Бургас, Сливен, East Noise във Варна и потръгнаха нещата. И колкото повече почнах да навлизам в тази култура, толкова по-интересно ми ставаше и аз ставах по-добър и това ме кефеше най-много. Разбирах същността на културата и идеологията й и в един момент станах част от нея, след което тя стана част от мен.

Снимка: Николай Илиев / URSUS Photography
Снимка: Николай Илиев / URSUS Photography

– Разказа ни реално историята на първата ти банда – As I Am, която в последствие се прекръсти на The Dying Balance.
Да, това е началото на всичко. Общо взето от там започна страстта ми към музиката и любовта ми да създавам музика. да я представям пред хората, и да се чувствам задоволен, ако някой е дошъл и ни е слушал и е разбрал лириката ми. Цялата страст към практикуването дойде от там.

– Разкажи ни за Expectations. Това, което повечето хора не знаят е, че с Ивайло сте свирили преди това в The Dying Balance, а с Мишо се познавате отдавна.
Expectations е най-успешният ми проект. Най-много обичам да правя такава музика, най ми е на сърце. Най-много обичам с тези хора да свиря, защото се познаваме, приятели сме, всичко е там – доверие, обич, респект, просто се уцелихме като хора. Ние сме си крю, ние сме израснали заедно, с музиката и просто е много по-лесно.
Expectations имат концерт на 3-ти декември в малката зала на Mixtape 5. Не сме свирили отдавна. Бандата в момента не е неактивна, все пак свирим, репетираме и имаме концерт, но по-скоро си починахме. Някои от нас ще имат нужда да си починат за по-дълго време. Това са нормалните неща за една банда. А и бяхме доста заети през последните 5 години. Не сме се спрели, работейки, учейки, свирейки и турвайки Европа.
Елате на 3-ти декември на шоуто, ще е легендарно.

Expectations
– Това ли ще е последното шоу на Expectations?
Не мога да кажа. Аз лично не искам да е последното. Не искам да свършва това.

– И докато си почиваше с Expectations..
Докато си почивах с Expectations..

(след кратък разговор по телефона с Анката от Redound, продължаваме да си говорим)

Та със съквартиранта ми Ицко Финци, имах една много яка идея за припев в главата за „Светът ме направи такъв“ (Покой) и му викам „Дай няк’ва ей такава китара хахахах“ и аз го изпях и взе, че стана. Започнахме да търсим хора за банда. Взехме Марто от Them Frequencies, те с Финци се разбраха супер много, защото Марто е супер пич. Аз дръпнах Светльо (Last Remains), защото ме кефи и е супер хиперактивен, и е красив, и свири яко тежки неща. После Сашо Терминале (Empty Face, Brothers In Blood) дойде и така.. Имаме демо, имаме 10 песни, ще записваме албум. Пролетта на 2017 ще излезе. Покой ми е тежкият метъл отдушник.

– Как виждаш занапред всяка една от трите групи, в които си свирил и свириш? Ще има ли реюниън на As I Am?
As I Am никога няма да се съберат. Никога няма да има реюниън. Expectations ми е като дете и ще искам да си го отгледам от началото до тинейджърството му и ще искам да го видя да порасне като израснал проект, така че се надявам да не спираме да свирим и най-много ми е интересно да се занимавам с това. Покой ми е тежкият проект с приятели, с които пием бира, свирим як метъл и избухваме.

– Масата от хората не знаят, че правиш хип-хоп. Разкажи ни за този проект.
Аз съм си от Ямбол и там има много рап, като Leshper Art Crew, Kingsize, NoWallz. Винаги съм обичал музиката като цяло и съм слушал хип-хоп активно. Имах някакви идеи. Това също е повлияно от факта, че не свирихме с Expectations една година и аз просто имах нуждата да правя музика. Владо от 2 Born Giants ми даде два бийта, отидох в студиото на XPRSN при Апостол NoWallz и записах една песен. След една седмица и другата, и така стана. Имам демота, по които в момента работя с Апо от Апо и Невена. Просто още не съм преценил как да го формулирам – дали да издам EP или просто да си ги пусна ей така в интернет. Нямам ясна концепция, просто го правя за кеф. Проектът се казва King Rat. Това ми е alter-егото. Върти ми се име за EP в главата – нещо, което Финци (Покой) измисли и то гласи „Too fresh to live, too fresh to die”.

Снимка: Ивайло Тотев / HRB
Снимка: Ивайло Тотев / HRB

– Като си говорим за fresh, трябва да ни разкажеш и за Strange & Fresh. Какво представлява?
Ако си в банда, ако свириш музика и ако си активна част от една сцена, смятам, че трябва да не правиш само концерти на собствената си банда, ами най-малкото – натурално трябва да ти идва, да се срещаш с други хора от други държави, да споделяте своите интереси и емоции. Това следователно ти дава добри контакти, следователно с бандата ти пътувате и вие в други държави из Европа.
Започнахме с For The Kids Booking да правим концерти. В последствие поради някакви обстоятелства нещата се промениха. От 5-6 години организирам концерти и преди една година реших да си направя Facebook страница, да има някаква визитка онлайн и хората да ми пишат там или на мейл. Правил съм и по-големи неща, правил съм и по-малки неща. Гледам да разнообразявам с концертите – правил съм метъл, пънк рок, акустични концерти, хип-хоп.. Просто да не се вписва в клишетата и да е свързано със сцената, да е културно издържано, да има концепция. Най-голямото шоу, което съм правил е на Snak The Ripper.
Най-важното, което искам да запомнят хората за мен е – правя каквото искам, независим съм, абсолютно DIY и не обичам другите хора да ми дават наклон на чурката.

– Мислиш ли, че Strange & Fresh ще прерасне в нещо повече? Примерно рекърд лейбъл?
Много бих искал, обаче чисто и просто тук няма как да се развива такъв лейбъл. Популацията на България, на Балканите, не е толкова културно узряла и хората, които се занимават с такава музика не са много. Така че не мисля, че може да се стигне до там, да издам албум на банда, да може бандата да се издържа от това, да мога и аз да си възвърна инвестицията.. По-скоро го правя като хоби, странично.

– Музиката е много голяма и съществена част от теб. Ако не беше музикант, какъв щеше да е Георги Димитров? С какво щеше да се занимаваш?
Не мога да си представя живота си без музика. До толкова това е станало част от мен, че аз не мога да си представя друг живот. Мога да си представя да не се занимавам с музика, но ще съм около музиката, ще съм свързан с нея по някакъв начин.

– Какво е за теб значението на Asphalt?
Първата ми референция е street life. Втората ми е култура. Третата ми е проект на едни млади хора, на които им е писнало да гледат информационния поток от лайна, който ни залива и просто искат да направят нещо уникално, нещо, което младите ги интересува и нещо, което е разчупено.

– Благодарим ти за думите и за този приятен разговор! За финал, какво е посланието ти в едно изречение?
Поддържайте духа млад, бъдете активни и същевременно съумявайте да сте търпеливи и да си почивате.

Заглавна снимка: Ивайло Тотев / HRB