Какво е да си на ендуро състезание в Родопите

Състезание №4 от ендуро сериите на България – Пампорово наближаваше със пълна скорост. Аз лично нямах много ясна идея какво ни очаква като трасета, но започвах да добивам представа от коментарите на другите карачи. Първата разлика спрямо всички останали кръгове разбира се те удря веднага с броя на етапите – единствения кръг от ендуро сериите, в който караме 9 етапа в продължение на 4 дни ( два тренировъчни и два пълни дни с каране). Всички предходни евенти до сега са се състояли от 4 или 5 състезателни етапа. До тук с правилника и обема на каране.

10804e85337613.5d78d63bb50dc3923e085337613.5d78d63bb4b342e66d785337613.5d78d63bbd079

Нека ви разкажа тук и за „ендуро спирита“ около тези събития. Едно от много малкото състезания във световен и национален мащаб, изпълнено със страхотен приятелски дух и подкрепа между всички участници. Няма никакво значение от къде идваш, колко добре караш, какво ти е колелот и всички подобни простотии. Формата на състезанията е много физически и психически изцеждащ, което сплотява всеки един от борещите се със себе си и трасетата. Никой не е защитен от грешки, физически наранявания и проблеми с колелото. Повярвайте ми, след 5ти етап, последния за ден първи, по-голямата част от финиширалите имаха интересни физически или технически аномалии! Но тук всеки се втурва на помощ, без значение дали сте преки конкуренти и ви делят 0,23 секунди. Няма и значение дали си позната или непозната физиономия, бърз или бавен – ти си част от ендуро племето и трябва да продължиш напред.

Обратно в Пампорово – ден първи – нека ви запозная с „Алиса в страната на чудесата“ – първото и вероятно най-физическото и дълго трасе до момента. Около 12 минути брутално наситени със скали, корени, прахоляк, доста сериозен обем въртене на педали, красиви гори и изтръпнали крайници. Няма да ви лъжа на финала имаше пострадали технически колела и чаркове, но мисля че задружно успяхме да закрепим положението и продължихме към оставащите за деня 4 етапа, водещи към Смолян. Скоростта беше все така бърза, терена ставаше все по-засукан, а ситуациите бяха безбройни. Етап 5-ти последния за деня поднесе страхотни изненади и ще ви призная, че това личеше по колелата и физиономиите на финиширащите

Вероятно планетите и космоса бяха изцяло подредени в подкрепа на българските ендуристи – вечерта между ден 1 и ден 2 се провеждаше и финалния кръг на световните даунхил серии. Събитие, което приповдигна духа на около 150 човечета. И без да ви лъжа в световен мащаб се говори, че точно този финален кръг е бил най-успорвания и вдъхновяващ от години насам. Та да, изгледахме го групово и на живо… чиста доза надъхвация.

Ден 2 – всички герои бяха на линия, готови за огромна доза забавления, леко поучукани, но пък всички с единодушни усмивки по лицата. Бяха останали 4 етапа за деня. Аз лично имах няколко вътрешни конфликта относно линиите които да поема из трасетата на ден втори. И да ви призная трудно заспах водейки вътрешни монолози по темата.  Трасетата за деня бяха малко по-„байк-парк“ ориентирани. Много сериозни скорости, гапове, дървени платформи, огромно количество камънак, корени и безкрайни теореми, търсещи най-съвършенната линия. Половината от етапите днес ни отвеждаха към живописните смолянски езера, а другата половина около „Студенец“.

Етап 6 (първият за ден 2) –„Питър Пан“ ако трябва да го опиша с една дума – лунапарк, гарниран хормон на щастието! Подобно на първия ден голяма част от участниците изтеглиха къса клечка, къде от грешни решения, къде от мал шанс. Но както е редно да се каже заровете и колелото не спират да се въртят. Формата на състезанието е свързан със постоянни обрати и изисква сериозно отдаване психическо и физическо. Подобно на световните даунхил серии, които ви споменах, и при нас не се знае финалното класиране до последния финиширал участник. Всяко другарче беше на пост и със задружни усилия, малко свински опашки и дъкттейп успявахме да поправим неизправностите, били те физически или технически!

И да знаете, че рядко съм виждал по-щастливи и доволни хора от финиширалите в българските ендуро серии! Една огромна и заразителна идилия се носи след пресичането на деветата финална линия.

Текст: Атанас Корков

Фотографии: Ивайло Дончев