Момчил Генов ни разказва за своя път и за татуировките

Тату – културата в България се разви много бързо последните години. Дали това е от влиянието на социалните мрежи и като цяло интернет, или просто на хората наистина им харесва да имат красиви неща? Срещнахме се с Момчил Генов, за да ни разкаже за новия проект DeathMag, който направиха с Димо Вулев. Двамата са татуисти, които са изградили едно сериозно ниво за времето, прекарано с машинката.

Asphalt: Разкажи ми за студиото. Откога съществува?

Момчил: Първото ни общо студио с Димо, което още функционира, отвори врати през 2010г.

A: Значи вече почти десет години сте заедно?

М: Да, после ние се преместихме и мисля, че тук сме вече пета година. Преди това бяхме AnonymousТattoo, но след леко трансформиране вече сме с ново име.

A: DeathMag!

М: Да, точно. DeathMag.

A: Много малко хора ще направят връзката.

М: Ами по-старите ще я направят определено, а малките ще започнат да я правят. Имам вече няколко включвания с хора, които са малко по-малки и те питат – „Ама какво значи, какво е това?“. Което е готино, защото научават нещо ново може би.

Иначе името е многопластово. Всеки, който види татуировките ми си прави някакви заключения. На мен ми харесва да има малко по-черно, по-сериозно. Но да има и ирония. Абе да е смесено – гадост с хумор. Не обичам свръх сериозни неща, както и не обичам да са ултра лигави. Така че, името е някакъв баланс между двете. Хем да е изродско, хем да е детско.

IMG_1334IMG_1312IMG_1310IMG_1311IMG_1309

A: И сега? Ново начало или?

М: Ами не знам дали е точно ново начало. По-скоро е начало, в което имаме възможността да си правим нещата тотално, както ги виждаме и искаме да станат. Или поне по-лесно да ги правим.

A: Сега сте двамата с Димо?

М: Двамата с Димо си работим тук. Имаме място и да каним гости от страната и чужбина, за да можем да показваме и някакви други преспективи в света на татуировките.

A: Стилът си е същият? 

М: Да, абсолютно. Моят ще си е винаги такъв. То си е отражение на мен си.

IMG_1330IMG_1326IMG_1327IMG_1320IMG_1321IMG_1315

A: Боли ли татуирането? 

М: Ми боли си. Ама това не е ли част от най-якото? Идеята, че отиваш някъде физически, където си плащаш, за да те боли и измъчват. И да им нарисуват някакво нещо, за което повечето хора си мислят, че ще омръзне бързо. Това не е ли много як процес всъщност? Това е супер. За колко неща си склонен да го направиш това? Има някаква сaкралност, която в съвременния свят в почти нищо я няма. Хората са свикнали всичко да е супер лесно смилаемо и готово.

A: Преди малко с теб си говорихме за отношението на хората общо взето към всичко.

М: Ами да, много лесно се достига до нещо, което не е непременно осмислено или изучено.

A: Ти как го връзваш с татуировките?

М: Ами то е като всяко друго нещо. Като всяка субкултура, която има в съвременния свят. Много е лесно в интернет да видим някакви неща, да ги използваме. То е супер, защото ти спестява време, научавате бързо, обаче какъв процент от хората го осмислят това нещо. Аз дори не знам и аз дали успявам да разбера всичко, след толкова много години работа. Опитвам се, комуникирайки с някакви хора, четейки. И така наистина разбирам, кое за мен е важно и кое ми харесва. Но това е процес. Така се формира отношение към това, което правиш, формират се целите.

A: Дай да се върнем пак към студиото. Мислил ли си да каните български артисти?

М: Ами зaщо пък не. Винаги са добре дошли! Честно казано с годините сме имали доста готини гости. Но в България го има този проблем – хората залагат да отидат на човек, за който са сигурни, което е напълно нормално. Но е готино да видиш нови артисти, да почерпиш информация и знание от другаде. Но хората тук още са с нагласата, че искат да имат скъпи маратонки, или скъпи дрехи и тези неща те ги разбират. Обаче не разбират какво е скъпа татуировка, а тя реално е там и след две, три, пет години и си е същата.  То е до отношение.

Феноменални сме в много отношения тук в България, но мисля, че нещата се променят за добро. По-възрастните от мене знаят по-добре тези работи и могат да направят по-адекватни разсъждения на тема „Развитието на Tattoo културата“.

A: Къде могат да бъдат видяни твои творби?

М: Ами в Instagram, Facebook. Също в Метрото, в парка. Из центъра на София доста често щъкат разни хора, които имат готини татуировки. В Люлин, в Надежда, на морето.

A: В DeathMag?

М: То вече няма ДетМаг. Като бях много малък влязох във витрината на един ДетМаг с колелото. Беше много смешно и добре, че бяха в обедна почивка лелките и нямаше никой. И не ме хванаха. Беше скандално!

DeathMag Tattoo се намира на ул. 6ти Септември 33, София.