Staroburno

Brno Urban: Яворски и скейт културата

Starobrno е част от живота на някои от най-интересните персонажи в София – от Жлъч и Григовор до Destructive Creation и Cyanoprom. И тъй като никога не са си падали по традиционното, това лято решиха да надникнат в ежедневието на познати готини хора в естествената им градска среда. В проекта се включи и небезизвестният фотограф Мишо Новаков, който ще заснеме всичко това, така че следващите месеци може да следиш за готин content в Instagram профила на Starobrno.

Starobrno решиха да започнат с темата за скейтборда, а когато става дума за български скейтъри, няма как да не се сетиш за Яворски. И нищо чудно – за триковете на Явор се носят легенди, а от няколко години пичът кара (и живее) в Лос Анджелис. Целта беше ясна – да се покаже как минава един негов ден в София. Към компанията ни с Новаков се присъедини Кени от Blok, а за всеки случай добавихме към микса и каса ледено Brno. За малко да стигне.

Asphalt: Нека започнем със самото начало. Къде и кога се зариби да караш?

Явор: Зарибих се да карам скейт преди 11 години в Лос Анджелис, а преди това играех футбол в България. След като видях, че там футбол играят само момичетата, се отказах и започнах да карам скейт. (смее се)

Asphalt: А имаше ли някакви затруднения в началото?

Я: В Америка културата е много силна и трудностите за начинаещия идват от това, че има неписани правила. Правила на културата, които ти се казват много сериозно, когато си малък. Сериозно, но по готин начин. Това е, защото хората наистина го правят от сърце и го живеят този живот. Не е половинчато и не се правят, че карат скейт, има хора на по 50-60 години, буквално са карали от 100 години.

Asphalt: Т.е. не приемат себе си твърде сериозно, а само това, което правят?

Я: Да, точно така! А тук има хора, които се правят, че карат, но те просто не са част от културата. Когато караш, без да спираш, тогава си част от културата и хората те приемат.

 

Asphalt Добре, а има ли трик, който е прекалено опасен за вас?

Я: Ами не, но има трикове, който ги плануваме предварително, ставаме в 4 сутринта, за да хванем времето от 5.30 до 6. Идват фотографи с камери, всички се приготвяме и се появяваме изведнъж на някой бизнес обект, за да снимаме даден трик, докато не е дошла охраната на обекта.

Кени:Няма най-опасен трик, но опасни могат да бъдат всички трикове.Понякога най-опасният трик се прави без проблем, докато на най-лесния може да си счупиш крака.

Я: Да, може да се потрошиш, докато на по-опасните в теб се включва нещо инстинктивно, някакви рефлекси. Появява се адреналинът, а той те пази. Просто хващаш вълната на енергията на самия трик. И когато не си в тази вълна може много лесно да паднеш.

Asphalt: ОК, да се върнем към Щатите, Яворски, какъв е твоят статут там, про, семи про, аматьор? 

Я: Аматьор, което там означава, че те спонсорират и всичко ти е безплатно, ползваш безплатни продукти, караш без да плащаш. А голямата цел е да станеш про, да имаш името си на дъска. И след това да продължиш напред, след като си я постигнал, а не да си мислиш, че си постигнал всичко.

Asphalt: А къде се кефиш повече да караш, тук или там?

Я: В Щатите е 100 процента по-готино да караш, но в България е много готино да снимаш.

В Щатите много уважават снимките от България, защото скейтърът търси спот, където никой не е снимал, най-новото, най-готиното, най-непипаното нещо. И в България това го има. 

К: Има го, защото тук караме на паметници и комунистически площади. Нашият стрийт е различен – НДК, Паметникът на съветската армия, бившият мавзолей. Това е разликата с Ел ЕЙ, където е израснал той. Имаш паркове, имаш толкова добре изградени улични места или в училищата, имаш бетон, гладко е и можеш да караш перфектно навсякъде.

Я: То е ясно, всичко е в културата. В България все още те гледат малко лошо. Все едно ти казват „Ти не си ли малко голям да караш скейт? Не си ли пораснал за тези играчки? Вече трябва да работиш.“

Asphalt: А някакво развитие забелязва ли се в България?

К: Аз карам от 14 години пред НДК и Паметника на съветската армия. Сами сме си строили ръбове, виражи и скокчета и досега не ни бяха гонили. Обаче последната година започнаха да ни гонят от всякъде, явно имат специално отношение към скейтърите, не знам защо. Иначе развитие има, скейтърите стават все по-добри, усеща се влияние и от чужбина.

Asphalt: Добре, ясно е, че скейтът е част от уличната култура. Искам да попитам какви качества възпитава улицата и помагат ли те да караш по-добре?

Я: Да, мисля че помага. Но това, да си цял ден на улицата, не е за всеки.Затова и много се отказват. На мен ми е яко да се прибера вкъщи и да съм мръсен, да имам рани по ръцете. Обаче има хора, които в един момент виждат, че това не е за тях. А пък аз, като съм много чист, искам да се изцапам.

К:Много хора твърдят, че са част от уличния живот. Но, ако се замислиш, ние скейтърите караме всеки ден и сме наистина на улиците. Ето това е истинският смисъл на стрийт лайф.

Asphalt: Няма как да не се съглася. Бирите попривършиха, да отворим по още едно Brno и да ми кажете нещо за финал?

Я: Накратко: Правете това, което ви кефи, и спрете да гледате какво правят другите.

Мисля, че това е проблемът на всички, не само в България, но и по целия свят. Всеки гледа какво правят другите.

Justbeyourself, man. Може нещо да стане, или да не стане, но ако си себе си, повечето пъти става.