Staroburno

BRNO URBAN: Сава и музиката

Starobrno е част от живота на някои от най-интересните персонажи в София – от Жлъч и Григовор до Destructive Creation и Cyanoprom. Затова и не е необичайно, че точно този #различен бранд е насочил вниманието си към ежедневието на самобитните и готини хора в тяхната естествена градска среда.

Днес се отбихме в студиото на SAVA, където чухме някои от най-новите му тракове, поговорихме за музика, пихме по Brno… След което продължихме с парти в бар Петък, а обективът на Мишо Новаков ни следваше неотклонно.

Asphalt: Здравей, Сава, за начало искам да те питам как се запали да правиш музика?

Сава: Първо започнах да пускам музика, но винаги ми се е искало и да правя музика. Това с пускането беше някъде към шести клас. Занимавахме се с графити, събирахме се вкъщи да рисуваме заедно, а аз винаги пусках някакви парчета, които съм намерил. Оттам тръгна, графитите са доста обвързани с хип-хоп културата и пътят е много кратък.

А: А кефиш ли се на старите си неща или вече ти се струват наивни?

С: Наивни – не, по-скоро ги приемам с усмивка и се забавлявам като ги слушам. Наскоро попаднах на дръм-енд-бейс ремикс на Захар, едно парче на Емил Димитров. В него се пее как Емил е изял сладкото, а пък моят колега Emil Prize имаше рожден ден и му направих подарък ремикс. Като изключим, че беше зле миксирано, беше супер забавно с моя бийт отгоре.

А: Супер, а искаш ли да ми кажеш малко повече за проектите, върху които работиш сега?

С: Най-големият проект, върху който бачках напоследък, беше да си завърша студиото. Почти година отне целият процес. И точно преди месец, именно заради кампанията, в която Starobrno показва познатите софийски лица, направихме финалния напън и сега си имаме едно много приятно място. В момента работим върху тракове на 6-7 човека. Имаме грайм тракове, трап тракове, поп тракове…

А: А кое ти е по-любимо, да бачкаш в студиото или да пускаш на парти?

С:

След 10 години по партита, в момента ми е по-любимо в студиото. Но за сметка на това, ако мине един уикенд без да пускам, точно след 2 седмици вече ми е залипсвало това нещо с публиката. За мен най-якият момент при пускането е да видя много хора да реагират на някой трак и енергията да се върне в мен.

А: Знаем, че си в основата на Best Kept Secret, как започна проектът и какво можеш да издадеш за следващото парти?

С: Партито е скоро, на 17 ноември. Всичко започна, когато с един мой приятел, актьорът Станислав Кертиков, установихме, че април месец няма къде да слушаш нов рап в София. По това  време правихме повече трап-EDM партита като Trap Цензура в Микстейп, докато Best Kept Secret е повече насочено към вокалния трап, който идва от Америка и Англия, не толкова в електронната му форма с ремикси и т.н. Първите две партита бяха в един малък пиано бар. За следващото парти мога да кажа, че ще се наблегне на темата лунапарк.

А: OK, нека продължим с колаборациите, какво можеш да разкажеш за проекта си с Жлъч?

С: С него се работи много лесно. Реално не се познавахме, преди да бачкаме заедно. Засичали сме се, знаели сме един за друг, има негови парчета, които знам наизуст. Когато ни запознаха, отидохме в един ресторант, аз си донесох лаптопа, пуснах му 10-15 мои инструментала, той ги изслуша, без да каже нищо, след което свали слушалките и ми каза:

„Има един common misunderstanding, че ти си диджей, а не продуцент, и хората трябва да разберат, че имаш и много музика.“

А: И аз сега разбирам, че не си само DJ…

С: Грешката ми е, че съм много критичен към нещата си и в момента има 50-60 инструментала, които си стоят свободни, а аз постоянно правя нова музика. Реално имам супер много музика, която вероятно ще си остане на харда ми, или просто ще я пусна ей така, без много да го мисля. Но с Жлъч се работи много яко, освен този бийт, който тогава си избра, си хареса и още два, така че тепърва ще си говорим с него и се надявам пак да изкараме нещо интересно.

А: Какво е мнението ти за диджей сцената, как ти изглежда отвътре?

С: В днешно време можеш да се наречеш DJ, когато сменяш музиката в ютуб. Обаче, за да излезеш от локалното ниво, трябва да имаш собствена продукция. За целта трябва да прекараш солидно време пред компютъра, а за да пишеш музика ти трябва музикално образование. Когато някой ми каже, че иска да става DJ, не се притеснявам да споделям знания, без това всичко го има в интернет и се надявам повече ентусиасти да се свързват с мен.

А: А какво би ги посъветвал и за какви трудности би ги предупредил?

С: Да се научат да броят и да намират първото време, това е най-големият проблем на младия DJ. Аз, когато започвах си купих миксер и плеър, които нямаха много функции. А в днешно време контролерите са много по-достъпни. Когато имаш собствена техника, ти свикваш с нея, а когато се чувстваш удобно можеш да започнеш и да се забавляваш зад пулта.

А: Добре, а каква е твоята кратка дефиниция за убийствен бийт?

С: Ако те хване в рамките на 2 секунди и искаш да го повториш, след това го слушаш цял ден и като отидеш да пускаш, го пускаш 3 пъти вечерта… Ето това е убийственият бийт.

А: А кое е най-якото парти, на което си пускал?

С: Още бях млад DJ и в малкия бар Петък ми бяха дали да пускам в сряда и неделя. В бара обикновено имаше по 15 човека, но една сряда всичките тези 15 човека танцуваха и се раздаваха. Другото беше това лято на Кайт бара. Имаше над 3 хиляди и заедно с Funkster направихме 9-часов хаус сет, което беше тотално ново изживяване за мен заради начина, по който върви музиката, хората и вайбът. Разбира се и Best Kept Secret…

А: Добре, а каква музика не бихме се досетили, че слушаш?

С: Техно, класическа, джаз… Моето мнение е, че няма тъп стил музика, има стилове, които не разбираш, а това, че не ги разбираш, не ги прави тъпи.

А: И посланието ти феновете на Brno e…

С: Да си отварят ушите!