Staroburno

Brno Urban: MazeOne и графитите

Starobrno е част от живота на някои от най-интересните персонажи в София – от Жлъч и Григовор до Destructive Creation и Cyanoprom. И тъй като никога не са си падали по традиционното, това лято решиха да надникнат в ежедневието на познати готини хора в естествената им градска среда, така че следващите месеци може да следиш за готин content в Instagram.

Днес ще те запознаем с един от най-известните графити артисти в България MazeOne, който ни посрещна на една от любимите си локации. Засега няма да разкриваме напълно неговата самоличност, тъй като ни харесва усещането за енигма, което създава стрийт изкуството. Както и да ставаме свидетели на преобразяването на градската среда, което дължим на графитите. Мишо Новаков също беше с нас, за да заснеме тайната ни среща.

asphalt: Нека започнем с началото. Кога се запали по графитите и как започна?

MazeOne: Започнах през 2003-та, аз съм роден във Велико Търново и за първи път видях графити там. С приятелите ми се запалихме, започнахме да смъкваме снимки от Интернет и да си ъпдейтваме стила. С времето някои се отказаха, но повечето продължихме.

a: Добре, а как подбираш местата, където рисуваш? Мога да си представя, че точно в Търново се получава доста яко!

M: Да, там поначало е много красив пейзажът и всичко е на етажи.

Но в различните градове има всякакви места, мен по принцип ме привличат местата за рисуване около влаковите линии, както и улиците и булевардите с най-голямо движение.

На база на това си избирам и мястото.

a: А коя е най-нестандартната и рискова локация, където си рисувал?

M: Спомням си, че през 2007-ма се качихме на покрива на Спортната зала във Велико Търново, което беше доста рисково, защото стъпвахме само на няколко сантиметра от края на стената и можехме да паднем от доста голяма височина.

a: Може ли да се обобщи, че любимите ти локации са и най-рискови?

M: Не точно, в момента съм се фокусирал повече върху легални парчета, защото имам талант, който искам да покажа и определено ми трябва повече време, за да нарисувам това, което обичам да виждам. Освен това много хубави неща започнаха да се случват около тях – покани за различни фестивали, изложби, нови градове. Бяхме на Meeting of Stylesв Будапеща, в Щатите ни поканиха за една изложба… Всеки път е нещо различно. 

a: Супер! А имаш ли любим графит – твой или на друг артист?

M: Да, разбира се, в момента има супер много артисти, които следя в Instagram, моите също си ги харесвам, но ей този burner от Roids ще е fresh поне следващите 100 години:

a: Как би обяснил на човек, който не разбира и не харесва графитите, че те всъщност обогатяват градската среда? 

M: Бих му дал да изгледа няколко документалки, за да навлезе бързо в същността на това изкуство, защото в началото е било доста различно, но много бързо се е развило. StyleWarsе един от най-добрите филми, там е заснето професионално всичко и е хванат много добре целият вайб. От появата на графитите в Бронкс, през рисуването по метрото и това, какво мислят местните артисти и как се чувстват в градската среда…

a: Добре, а смяташ ли, че има еволюция във възприятието на графитите и че все повече се приемат като сериозно изкуство?

M: Да, навсякъде по света ги смятат за сериозно изкуство.

Стрийт артът по принцип е по-популярен, но и графитите започват да бъдат възприемани много по-масово.

a: А дали графитите биха изгубили от чара и енигмата си, ако се превърнат в мейнстрийм, или би било добре, ако се планират от архитекти и общинари?

M: Винаги е по-добре, когато нещо е планирано, аз лично много рядко рисувам на фрий стайл. И от тази гледна точка доброто планиране винаги води до по-добри резултати. Относно комерсиализирането, аз нямам нищо против. Защото цялото нещо е за фейм и по този начин печелиш в играта.

a: Всъщност ти си завършил архитектура, помага или пречи на графитите това, че си дипломиран архитект?

M: Бих казал, че помага, но досега не е имало някакъв пряк контакт. По-скоро ми е помогнало от гледна точка на оразмеряването, защото там се работи с мащаби. Определено ти изчиства погледа къде биха стояли добре графитите и къде въобще не е подходящо като място, защото някои хора не могат да разграничат двете.

a: Спомена, че наскоро си бил в Щатите, може ли да ми разкажеш какво прави там?

M: В Ню Йорк ни поканиха за изложба, бяхме 5 човека от България, а цялата група от Европа и Русия беше 26 човека.

Целта беше да направим обща изложба в Щатите и да представим европейската графити култура.

a: И как ни представихте?

M: Беше доста фрий стайл, изобщо не знаехме какви места ще ни предложат, така че спонтанността беше важна част от изложбата. А самата изложба дори не беше толкова на фокус, а по-скоро медийната част след това в Инстаграм.

Рисувахме и на различни покриви, а Ню Йорк беше като по филмите – едно от най-красивите места. На всеки ъгъл има тагчета и троуъпи на звезди. Това беше супер ентусиазиращо.

a: Според теб има ли база за сравнение между нашата улична култура и американската и можем ли да ги стигнем американците?

M: Всъщност има доста общо, в България има много добри графити артисти и това, че ни поканиха там, го доказва. Интернет много помага за развитието и вече границите не са от особено голямо значение. В България със сигурност има добра сцена, която не отстъпва по никакъв начин на американската, но тук всичко е в по-малък мащаб. Като количество не можем да ги настигнем, но като качество има добри примери.

a: Какво представлява графитът, който винаги си искал да нарисуваш?

M: По принцип влаковете са ми големият приоритет и бих останал 3 или 4 часа да направя нещо готино. Според мен това е най-висшата форма на графити. Влаковете са тази нелегална част, която запазва истинския характер на графитите и това е привлекателното в тях.

a: Ясно е, че графитите са едва ли не олицетворение на уличната култура, интересуваш ли се и от други форми на стрийт арт и усещаш ли улицата като свой дом?

M: Усещам я като изразно средство. Обичам да снимам и фотографията е голямо вдъхновение. Дизайнът също, всъщност работя като фрийленс дизайнер, миксирам и от двете неща, за да мога да постигна най-доброто. Едното помага на другото.

a: Какво би казал на феновете на Brno?

M: 

Support your local artists и си пийвайте Brno с мярка