Цветовете на Мароко

Октомври е. Лятотото си отиде… или поне в нашето си кътче на земята.

Преди около година, водена от желанието за силно и топло слънце през ноември, за аромати на подправки и бягство от забързаното ежедневие, се озовах в Мароко.

dsc_0048

Цял живот ме влече към Африка и въпреки че Мароко не е в мечтаната от мен южна част на Черния континент, пътешествието беше повече от сбъднат сън.

Кралство Мароко е лесно достъпно, не е необходима виза и след немного дълги полети вече дишах от древния въздух.

dsc_0639

Рабат, столицата, беше първата спирка, оттам през Казабланка, Маракеш, през Сахара, та чак до Фес – тотално различна култура. Дали заради приказките от 1001 нощ, или заради пълния контраст с дните ми, всички цветове, миризми, табута, но тази мюсюлманска държава зае част от сърцето ми завинаги. От всичко, което изчетох, преди да тръгна, си имах едно и две наум, но всъщност местните са свикнали с туристите и техните различия и ако не ги предизвикаш (с облекло, думи и т.н.), си в пълна безопасност. Винаги ще те посрещнат с ритуално пиене на ментов чай, сипван от изящни чайници. Смята се, че от колкото по-високо наливат силната течност, толкова повече те уважават.

dsc_0659

Разбира се, никога няма да разбера тази култура и религия, която е навсякъде по улиците, която е в забулените жени, в напевите, които привикват към молитва, носейки се от джамиите, в погледите, в стените на къщите, улиците…, но всъщност не е и нужно. Това е друг свят.

Сетивата ми пият жадно – хора, шумове, пазари, шарени керамики. Всеки град си има цвят, кралят е решил какъв да бъде той. Пътувах през хиляди бели сгради, последвани от пепеляворозови, зелени, сини. А вратите на къщите – произведения на изкуството, изящни дърворезби, форми, рисунки..

????????????????????????????????????

img_20151118_100620dsc_0646dsc_0641dsc_0428dsc_0418dsc_0414dsc_0393dsc_0356dsc_0326dsc_0239dsc_0082dsc_0076dsc_0066dsc_0051dsc_0048dsc_0040dsc_0023dsc_0013dsc_0009dsc_0003

 

Мароко е необикновена плетеница от Ориент, древна история, пустиня, френско влияние от времето, когато кралството е било колония. Нямаше как да не се влюбя!

Местата, които ми оглавиха класацията, са Рабат, Маракеш, Сахара и синият град Шевшауен.

За белия град Казабланка, колкото и романтична представа да имах, повече от 2 часа не си заслужава да загуби човек, но все пак филми, песни…, пък и може да видите най-голямата модерна джамия – внушителна си е.

????????????????????????????????????
Отворихте ли вече да разгледате полетите? Изчакайте, скоро ще ви заведа на път през Атласките планини и любимите ми места в тази цветна държава.

 

Текст и фотография: Бистра Божикова