Париж без Айфелова кула

Така се е случило, че не обичам комерсиалните туристически дестинации. Не съм в групите, които следват чадъра на водачите си, които препускат от музей в музей и са заляти с исторически факти и в крайна сметка не помнят нищо.

И въпреки това, попаднах в една от най-привлекателните точки за туристи в света – Париж.

Negative0-06-6A(1)

Както за повечето големи градове, така и за Париж, едва ли е достатъчен един живот, за да го опознаеш. Но дори и няколко дни стигат, за да усетиш пулса на града.

DSC_0429

За мен Париж е любов, но не от онази сладникавата от романтичните филми. Това е любов към архитектурата, изкуството, стила на хората в метрото, стила на 4-5 годишните деца по улиците, които в най-обикновен ден са с малки рокли, сака, фишута, каскетчета, шарени гумени ботуши, малките пекарни с френски кроасани и разнообразни цветни макарони.

Париж е много повече от една кула, та било и Айфелова. Аз се опиянявах от страничните улички, далеч от тълпите. А там намирах безброй цветни входни врати, малки балкончета обсипани с ярки цветя и хора, които се усмихват.DSC_0656

Човек и добре да живее в Париж, прави жертва да попадне сред тълпите, ако иска да види Лувъра и Версай.

Обиколката ми в Лувъра беше разнообразие от красоти от цял свят (въпреки, че малко ме дразнят всички Велики сили, които са заграбили всякакви предмети). Нямах цел, не се спирах да чета табелите, зареждах се от атмосферата, радвах се на големите пана, на малките керамични фигури, на древните статуи.

DSC_0358

Дворецът във Версай можеше спокойно да го изпусна и да не губя ценно време, което можеше да прекарам в градините. И то в най-отдалечения им ъгъл – там, където попадаш в приказен свят – селото на Мария Антоанета. Почти никой от напористите туристи, които могат да те премажат в двореца, не стига до там и можеш спокойно да се насладиш на малките къщички и страхотни градини.

DSC_0039

DSC_0057

DSC_0912
Други градини, тотално различни, но не по-малко омагьосани, са тези около къщата на Моне в Живерни. Еднодневнoто ми пътуване до градчето, в което е творил импресионистът, беше удавено в порой. И въпреки това не съжалявам, че попаднах точно в този ден. Срещнах няколко групи с малки деца, които обикаляха из живите пейзажи на Моне. Десетки будни очи с интерес попиваха всичко, облечени в малките си шарени дъждобранчета. Не им правеше впечатление дъждът, радваха се на лилиите, на водата и на цветовете. В такива моменти осъзнаваш, защо тази нация е символ на красота, изтънченост и стил.

DSC_0759

DSC_0742

В заключение – Париж е задължителен. А в какво ще се влюбите там, избирате вие.

Текст: Бистра Божикова