Запознай се с хората зад „Ритъмът на планината“

„Ритъмът“ продължава да съществува чрез усилията на много „сърдечни мускули“. Той е такт от съгласие и много работа, за да акумулира енергия наситена с надежди. В настоящия материал ще те запозная с две от основните бутала, задвижващи нещата около фестивала от първия му ден, за да го изтласкат до 5-та поредна година.

4

Ще ти ги представя в низходящ ред, като тук взимам в предвид единствено възрастта. Кристиян Гочев, по настоящем е студент по „Актьорско майсторство“. Артистичността му си има и други къси отклонения и не случайно прави бийт бокс под псевдонима – Шийзи. Докато навлиза в първите си превъплъщения, самият театър го изиграва така, че в живота му важна роля заема Анри. Двамата се запознават в театъра, а приятелството им минава тази граница, като прераства в музика. Анри е надарен с младежка духовитост. Все пак е достатъчно пораснал за да се нарече пионерче в определен аспект. Е, не в контекста на едни съвсем отживели времена. Става дума за основополагането на хип-хоп културата в Самоков, с възникването на група „Либърти“. В началото тя се състои от неколцина младежи, които уплътняват времето и първите си инструментали с римуване нагъсто.  В наши дни е идея, която сплотява различни изкуства и сприятелява артисти от града. Минавайки уж за кратко с мисия възложена от „Заедно в час“, на „Либърти“ натъква и Деян Петров-Дицата. След формалния завършек на делото си, вече е посял семена, които му дават солидни корени в града и ние го почитаме за наш. Деян не е актьор (поне привидно), но съчетава в живота си ролите на преподавател и музикант, отнасяйки се към нещата аналитично, както е способен само един социолог. Ама, че образ.  Нещо в този смисъл са си помислили и учениците му в началото. Деян налага методи, които са революционни, особено за малкия град. Те насърчават любопитството и разсъдъка и оценяват способността да реагираш в различни казуси. Накратко дава ти инициатива и свобода. И всичко се случва в рамките на учебния час. В някое от тия занятия с вездесъщото участие на наш Крис Гочев и съмишленици е възникнала и идеята за създаване на „Младежки Парламент“ – Самоков. По подобие на други организации от страната, тя е прецедент за града ни. Идеята, прегърната и от Анри и, е пренесена до сесия на Общински съвет.  Както се казва останалото е история, а и в България се пишат подобни и заслужават да бъдат публикувани. За разнообразие е израз, който тук звучи уместно. Повода за всичко изписано е един пасаж от историята и там със златни букви ще пише – „Ритъмът на планината“. Още от нея разказват думите, които си размених с гореспоменатите.

Анри

%d0%b0%d0%bd%d1%80%d0%b8

Денис: Какво значи „Ритъмът“ за теб?

Анри: Ритъмът е съгласие, ритъмът е в сърцето ни и е естественият ход на всичко около нас.

 Д: Какво значи „Ритъмът“ за планината и града й?

А: Още един повод за празненство. Фестивалът е уникален, защото е алтернатива за младите хора в града. Предоставя им свобода да се изразят творчески на сцена, която споделят с вече изявени артисти от страната. Да комуникират и да трупат полезен опит.

 Д: Ако фестивалът е една осъществена мечта, докъде се простират мечтите занапред?

А: Мечтата бе да предизвикаме събитие на промяната, от каквато се нуждаеше градът. Да провокираме в хората интереси, чрез които научават по нещо интересно за самите себе си и се приобщават към нови културни общности и изкуства. Включително и към нашето изкуство. Искахме сцена за нас и местните артистите, търсещи и заслужаващи внимание. За това обединихме усилия, преборихме се и сега каузата ни тържествува на фестивала. За в бъдеще мечтаем, както за всяко празненство и това да продължава все по-дълго и да достига до повече хора. Да има повече пространство за изяви, да адаптираме събитието все по-близо до природата. Местността разполага с прекрасни площи за целта. Изключително горд и удовлетворен ще съм, ако виждам как артистите които „прохождат“ на наша сцена, тръгват по успешен творчески път.

 Д: Какво искаш хората да знаят за „Ритъма“. Кои от заложените в него теми касаят всички ни?

А: Темата е свободомислието и как да му дадем воля чрез творчество.

 Д: Ти самият се изразяваш чрез хип-хоп музика. От какво се вълнува творчеството ти?

А: От вътрешния ми свят и удивленията и съмненията породени там от реалността, която ни заобикаля. Хип-хопът може да обединява символи и прости думи, но като изкуство трябва да провокира размисъл.


 Д: „Свобода“ е дума употребявана в много аспекти и по различни поводи. До къде те отведе личната ти свобода и там ли откри „Либърти“? С какво се раздели по този път, какво ти даде и какво искаш да предадеш?

А: „Либърти“ възникна между хора, които споделят любимо занимание, а това е истинското олицетворение на лична свобода.  Първоначално бе само хоби, а с времето и отдадеността се превърна в кауза. Разделяш с предразсъдаци и стремежи, които ти пречат на тази отдаденост. В това време трупаш опит, наблюдения и това неизменно носи и вдъхновение. Това е и което искам да предам.

Гочев

gochev

Д: Какво значи „Ритъмът“ за теб?

Гочев: Вече 5 години, продължава да бъде моя кауза. В нея влагам енергията си, защото вярвам, че тя променя мен и средата ми към по-добро и искам да  провокирам това в младите.

Д: Какво значи „Ритъмът“ за планината и града й?

Г: Промяна! Чрез „Ритъма“ искаме да подтикнем младите и дори родителите им към нови алтернативи за забавление, образование и усъвършенстване в рамките на един градски празник.

Д: Ако фестивалът е една осъществена мечта, докъде се простират мечтите занапред?

Г: На първо време и занапред, да го има на бял свят. Трябва постоянство, за да достигаш по-високи цели. Мечтая да остане в историята на Самоков и да прерастне в голям форум с програма от няколко дни, а защо не и в международен фестивал,  достигащ до все повече хора със стойностни каузи.

Д: Защо  „Младежкият парламент“ заслужава вот на доверие?  Къде упражнява правомощията си и имали власт да променя града?

Г: Смятам, че организацията заслужава право на мнение и участие в обществения и културен живот на града ни. За да работи още по-организирано се нуждае от подкрепата на местните институции – общината и училищата. Ритъмът е хубав повод, но искаме ежедневно да въвличаме нови млади хора в дейностите си. Обсъждаме възможността, един ден да имаме собствено седалище – клуб, където често да се състоят интересни мероприятия и да се разискват нуждите идеите на младите. Вярвам, че с инициативност и задружие сме способни да осъществим много такива.

Д: Свикнали сме да чуваме, че промяната е залегнала върху раменете на младежта, а и няма как да е иначе. Ти като младеж нагърбен с отговорност да промени статуквото, как апелираш останалите да те подкрепят?

Г: С изявите си,  така споделям вижданията и идеите си . Ако някой споделя подобни на моите, съм готов да го изслушам, да го приобщя и да му помогна с каквото мога. Подкрепата е взаимна и добрата инициатива е полезна за всички.

Утре очаквай интервюто ни и с Деян Петров-Дицата

„Ритъмът на планината“ е тази събота 17.09 в Самоков

текст: Денис Вардаров